Анн от фермата „Грийн Гейбълс“
- Автор: Монтгомери Люси Мод
- Серия: Анн Шърли #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Анн от фермата „Грийн Гейбълс“». Краткое содержание книги:
— Мисля, че няма голяма опасност да умреш от скръб докато можеш да говориш, Анн — каза коравосърдечно Марила.
На другата сутрин, понеделник, Анн изненада Марила като слезе долу от стаята си с кошничката с учебници и решително стиснати устни.
— Отивам пак на училище — заяви тя. — Това е единственото, което ми е останало в живота, след като безмилостно ми отнеха приятелката. На училище поне мога да я гледам и да си мисля за миналите дни.
— По-добре е да си мислиш за уроците и сметките — забеляза Марила, като скри радостта си от този обрат в положението на нещата. — Щом се връщаш в училището, надявам се, че няма вече да чуваме за чупене на плочи върху главите на хората и подобни сцени. Дръж се добре и прави всичко каквото ти каже учителят.
— Ще се мъча да бъда примерна ученичка — тъжно се съгласи Анн. — Няма да бъде много приятно, предполагам. Господин Филипс казваше, че Мини Андрюс е примерна ученичка, а в нея няма нито искрица въображение или живот. Тя е само отегчителна и тъпа и като че ли никога не се забавлява. Но аз се чувствам толкова потисната, че сега може да не ми тежи. Ще вървя по шосето. Не бих могла да минавам по Брезовата пътека съвсем сама. Сигурно ще проливам горчиви сълзи, ако мина оттам.
Анн бе посрещната отново в училището с отворени обятия. Отсъствието на нейното въображение в игрите, на нейния глас в пеенето и драматичният й дар при четенето на глас на книжки през обедната почивка бяха се усещали много остро. Руби Гинис й препрати тайничко три черни сливи, когато четяха Евангелието; Ела Мей Макфърсън й подари огромна жълта теменуга, изрязана от корицата на каталог за цветя — своеобразно украшение за писмена маса, много ценено в училището на Авонлий. София Слоун й предложи да я научи на извънредно красива нова плетка на дантела, чудесна за обточване на престилки. Кейти Боултър й подари шишенце от парфюм, да държи в него вода за миене на плочата, а Джулия Бел внимателно изсипа върху къс бледорозова хартия, украсена с фестони по краищата, следното излияние:
— Толкова хубаво е да те ценят! — с възторжена въздишка каза Анн тази вечер на Марила.
Момичетата не бяха единствените, които я ценяха в училището. Когато след обедната почивка Анн отиде на мястото си — господин Филипс й беше казал да седи с примерната Мини Андрюс, тя намери на чина голяма „ягодова ябълка“. Анн я грабна, готова да я захапе, но си спомни, че единственото място в Авонлий, където растат ягодови ябълки, е старата овощна градина на Блайт отвъд Езерото на бляскавите води. Анн изтърва ябълката, сякаш беше разжарен въглен, и демонстративно избърса пръстите си с носната кърпичка. Ябълката остана да лежи недокосната на чина до другата сутрин, когато малкият Тимоти Андрюс, който метеше училището и палеше печката, я присвои като случайно възнаграждение. Калемът на Чарли Слоун, разкошно разкрасен с раирана червена и жълта хартийка и струващ два цента, докато обикновените струваха само един, който той й изпрати след обедната почивка, бе приет по-благосклонно. Анн бе снизходително благодарна и възнагради дарителя с усмивка, която накара този увлечен младеж да се издигне до седмото небе и да направи от възторг такива страхотни грешки в диктовката, че господин Фипипс го остави в училището да я преписва.
Но биещото на очи отсъствие, на какъвто да било дар или знак на внимание от страна на Дайана Бари, която седеше с Гърти Пай, огорчи чувството на тържество у Анн.
— Дайана би могла поне да ми се усмихне веднъж — оплака се тя на Марила тази вечер. Но на другата сутрин Анн получи дадени й от ръка на ръка чудесно и удивително сгъната бележка и пакетче.
„Скъпа Анн — гласеше бележката, — майка ми нарежда да не играя и да не говоря с тебе дори и на училище. Вината не е моя и не се сърди на мен, защото аз те обичам все тъй много, както и преди. Ти ми липсваш ужасно, нямам с кого да споделям тайните си и ни най-малко не харесвам Гърти Пай. Направих ти една от новите вложки за отбелязване на страниците от червена копринена хартия. Те са ужасно модни сега и само три момичета в училището знаят как да ги правят. Когато я погледнеш, спомняй си.