Марила песимистично очакваше повече неприятности, след като Анн отново тръгна на училище. Може би Анн взе нещичко от „примерното“ поведение на Мини Андрюс, във всеки случай от този ден нататък тя се разбираше много добре с господин Филипс. Тя влагаше в учението всичките си сили, твърдо решила да не бъде надмината по никой предмет от Гилбърт Блайт. Съперничеството между двамата скоро пролича, то беше съвсем простосърдечно от страна на Гилбърт, обаче твърде съмнително е, че същото нещо би могло да се каже за Анн, чиято упорита злопаметност съвсем не беше за хвалба. Тя мразеше със същата сила, с каквато обичаше. Не искаше да се унизи и да признае, че се стреми да надмине Гилбърт в учението, понеже това би значило да признае неговото съществуване, което настойчиво не забелязваше, но съперничеството съществуваше и почестите печелеше ту единият, ту другият. Днес Гилбърт беше начело по правопис, утре Анн тръсваше дългите си червени плитки и го надминаваше. Една сутрин всичките отговори в домашното по математика на Гилбърт бяха верни и името му се записваше на черната дъска като първенец; на другата сутрин Анн излизаше първа, след като се бе борила неуморно цялата предишна вечер с десетичните дроби. Един ужасен ден те бяха наравно и имената им бяха написани едно до друго. То беше почти толкова лошо, колкото надписът „Забележете“ над вратата и огорчението на Анн личеше не по-малко, отколкото задоволството на Гилбърт.
През време на класните в края на всеки месец напрежението бе страхотно. Първия месец Гилбърт излезе с три точки напред. Втория месец Анн го надмина с пет. Обаче триумфът й бе помрачен от това, че Гилбърт я поздрави от сърце пред цялото училище. Триумфът щеше да бъде най-сладък за нея, ако Гилбърт беше се почувствал огорчен от поражението си.
Господин Филипс може би не беше много добър учител, ала ученик тъй непреклонно решен да учи, както Анн, би могъл да постигне успех при какъвто и да било учител. В края на срока Анн и Гилбърт, и двамата, преминаха в пети клас и бяха допуснати да започнат изучаването на „отрасловите науки“, както наричаха латински, геометрия, френски и алгебра. Геометрията заплашваше Анн с непреодолимо поражение.
— Това е нещо съвсем ужасно, Марила — стенеше тя. — Сигурна съм, че никога не ще мога да разбера нищичко от нея. В нея няма никакъв простор за въображение. Господин Филипс казва, че в геометрията аз съм най-голямата тъпачка, която е срещал. А Гил… искам да кажа някои от другите, така лесно се справят с нея. Това е крайно отчайващо, Марила. Дори Дайана се оправя по-лесно от мен. Но нямам нищо против да бъда надмината от Дайана. Макар и да се срещаме сега като непознати, аз пак я обичам с неотстъпчива любов. Понякога ми става много тъжно като мисля за нея. Но да ти кажа, Марила, човек не може да тъжи много дълго в такъв интересен свят, нали?
Осемнадесета глава
Анн идва на помощ
Обикновено големите събития водят след себе си други, по-незначителни. От пръв поглед не бихме могли да кажем, че решението на някакъв си канадски министър-председател да включи остров Принц Едуард в една политическа обиколка би могло да има много или въобще нещо общо със съдбата на малката Анн Шърли от фермата „Грийн Гейбълс“. Но то имаше.
Това стана през януари, когато министър-председателят дойде да говори пред верните си поддръжници и онези, които не бяха негови поддръжници, но решиха да присъстват на страхотния масов митинг в Шарлоттаун. Повечето жители на Авонлий държаха в политиката страната на министър-председателя, ето защо предишната вечер почти всички мъже и значителна част от жените бяха отишли в града, на тридесет мили от домовете си. Госпожа Рейчъл Линд също беше отишла.
Госпожа Рейчъл Линд беше запалена политикантка и не би могла да повярва, че политическото сборище би могло да се състои без нея, макар в политиката и да беше от противната страна. И така, тя отиде в града, като взе и съпруга си (Томас щеше да бъде полезен като наглежда коня) и Марила Кътбърт. Марила хранеше скрит интерес към политиката и понеже мислеше, че това може би ще е единствената възможност да види жив министър-председател, тя незабавно се възползва от нея и остави Анн и Матю да се грижат за домакинството до завръщането й на следващия ден.
