Защото вярваш в любовта

Катрин се почувства слаба и също затвори очи. Не искаше да види как краят на перото ще проникне в артерията й. Добре, че беше легнала. След като закрепи перото, Иън освободи превръзките и изръмжа доволно. Ръцете му притиснаха здраво примитивния уред.

Катрин отвори очи и видя как прозрачното перо се оцвети в тъмночервено. Кръвта й течеше към Майкъл. Сега, когато беше вече твърде късно, тя се запита как се бе одързостила да стори нещо, което можеше да го убие. Тя нямаше право да се намесва в божиите дела — но какво друго можеше да стори? Опитът я беше научил да разпознава смъртта и да прави всичко за спасението на умиращите.

Много скоро любопитството надви гаденето и Елспет попита:

— Откъде знаете колко кръв се предава от единия на другия, доктор Кинлок?

— Нямам представа. Не знам и от колко кръв може да се лиши дарителят — отговори откровено хирургът. — Как се чувствате, Катрин?

Тя облиза пресъхналите си устни.

— Добре.

— Ако ви се замае главата или ви се пригади, веднага ми кажете.

Тялото й бавно изстиваше. Катрин се вслуша в биенето на сърцето си и осъзна, че в момента то изпомпваше кръвта й във вените на Майкъл. Не само кръвта, но и любовта й. Живей, Майкъл, живей.

— Катрин? — Гласът на Иън дойде някъде много отдалеч.

— Добре съм. — Трябваше да мине много време, докато Майкъл преодолее загубата на кръв. — Продължавайте.

Ръката й се вцепени, тялото се скова. Тя отвори очи и видя как Иън смръщи чело и попита превръзката, сякаш се готвеше да прекрати преливането.

Катрин събра сили и гласът й прозвуча спокойно:

— Не прекъсвайте твърде рано, Иън. Няма смисъл, ако не получи достатъчно кръв.

Лекарят кимна успокоено.

Мислите й се разпиляха. Припомни си как бе видяла Майкъл за първи път. Изглеждаше много красив, но по света имаше още много красиви мъже. Кога беше станал за нея нещо съвсем особено, кога беше започнала да цени живота му по-високо от собствения си? Вече не можеше да си спомни.

— Как се чувствате, Катрин?

Тя се опита да отговори, но не можа. Студените й устни не се раздвижиха.

Иън изруга, разлепи превръзката и прекрати преливането. Докато зашиваше ръката й, той мърмореше недоволно по адрес на дебелоглавите жени, които нямат достатъчно ум в главите си, за да знаят кога да спрат. Катрин много искаше да се засмее, но напрежението беше твърде голямо.

— Мис Маклеод, веднага донесете кана чай — заповяда лекарят. — Нека да е топъл, но не горещ, и с много захар.

Катрин чу тих шум от стъпки, после затварянето на вратата. Усети до себе си движение и потрепери — беше Майкъл. Навлажни устни и прошепна:

— По-добре ли е той?

Иън спря да я превързва и сложи ръка върху нейната. Катрин едва не извика. Върху студената й плът мъжката ръка беше направо гореща.

— Пулсът се усили, дишането е по-равномерно и дълбоко, на лицето му се появи нещо като цвят.

— Дали… ще оживее?