Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
Сторм се събуди късно сутринта. Огънят беше изгаснал през нощта и в стаята бе студено. За първи път, откакто се ожениха с Грейди, се събуждаше в студено помещение. Той винаги се грижеше за всички досадни домашни неща, което правеше живота й по-лек. После си спомни изминалата нощ и как я беше любил въпреки желанието й и гневът и негодуванието отново я завладяха.
Заради Грейди й беше безкрайно трудно да остане вярна на паметта на Бъди и тя не беше сигурна колко дълго може да живее така. Беше го помолила да й даде време, за да свикне с брака с друг човек, а в отговор той непрекъснато я прелъстяваше. Той беше дивак, който подчиняваше чувствата й на своята мъжественост. „Дали ме обича? Мили боже, какви са тия мисли?“ — чудеше се Сторм изненадана, че въобще може да се стреми към любовта на човек като Грейди Страйкър.
Къщата изглеждаше пуста, обикновено присъствието на Грейди се усещаше, но тази сутрин нищо не показваше, че е някъде наблизо. Сторм боязливо надзърна над одеялото, и разбра, че наистина е сама. Къде ли е отишъл — зачуди се тя. Срещу къщата имаше достатъчно нацепени дърва за цялата зима, а и времето бе прекалено студено да се ходи в гората. Може да е на лов. Не си намери извинения, за да остане повече в леглото и стана. Облече се бързо и запали огън в огнището. Намери бележката чак когато се върна да оправи леглото.
Грейди беше заминал. Беше я оставил, за да вземе сина си от резервата. Щял да се върне навреме за пролетната сеитба. Хладната, с грижливо подбрани думи бележка, й съобщаваше, че е сложил плъзгачите на фургона, та тя да ходи до града за продукти и че може да тегли пари от банката, защото още в деня на сватбата е прехвърлил своята сметка на името на двама им. И нито дума за любов, нито извинение или сбогуване, никакво обяснение за ненадейното му отпътуване посред зима. Дали синът му толкова му липсваше, или просто се мъчеше да избяга от един очевидно нещастен брак?
— Мразя те, Грейди Страйкър — извика Сторм в празната къща. — Мразя те…
Внезапно обзета от паника, тя осъзна, че е сама и трябва да живее в пустош, в каквато не бе стъпвала през живота си. А едва преди няколко седмици, след трагичната смърт на Бъди, й бе напълно достатъчно да живее сама. „Нима бракът с Грейди ме е променил чак толкова?“ — питаше се мрачно тя. Думите, които излязоха от устата й, я втрещиха:
— Божичко, Грейди, какво ще правя без теб?
Единадесета глава
През 1894 зимата в Оклахома беше мека в сравнение с предишните години. След силните студове през декември 1893 времето изведнъж омекна. Реката не замръзна и на Сторм не й беше много трудно да взима вода. Дървата, които Грейди нацепи, преди да замине, й бяха повече от достатъчни за януари и февруари. Към март зелени стръкчета трева започнаха да пробиват топящия се сняг и заваляха животворните дъждове. Това бе началото на нов цикъл, но за Сторм двата месеца бяха най-дългите в живота й.
Не си даваше сметка до каква степен е станала зависима от Грейди, докато той не замина и тя се изправи пред пустите си дни и унили нощи.
Възприемаше го като най-силния човек, който не се страхува от нищо — може би единствено от демоните в душата си, и се изправя срещу предизвикателствата на живота с непоколебима решителност. След като изтече първата седмица от март, Сторм взе да се опасява, че Грейди изобщо не възнамерява да се връща, че невъзможните й изисквания са го прогонили завинаги. Да остане вдовица, бе болезнен удар за нея, но да бъде изоставена, добавяше към болката и обида от отхвърлянето.
„Само да се върне, на драго сърце ще му се отдам, зарече се тя безмълвно — и с радост ще споделям неговия живот, и ще се грижа за детето му като за свое собствено.
Ще накарам Грейди да ме обикне.
Ще изкарваме прехраната си от тази девствена земя и ще се учим да живеем заедно, да се обичаме един друг. Ще дойде ден и Бъди и Лятното небе ще се превърнат само в приятни спомени от миналото ни.“
„Глупава мечтателка — присмя й се някакъв вътрешен глас. — Грейди си отиде и ти никога вече няма да го видиш. Земята е твоя ще трябва да се задоволиш с това.“
Да, обаче земята никак не й помагаше в студените нощи, когато копнееше Грейди да е до нея, изпълнен с желание и нетърпелив да сподели с нея топлината си. Защо не се задоволи с малкото, което й дава от себе си, ами иска всичко, което той не й предлага?
При едно от пътуванията си до Гътри Сторм научи, че през декември Нат Търнър загадъчно е напуснал града. Запита се дали Грейди няма пръст в това заминаване. Доколкото го познаваше, вероятно имаше. Беше доволна, че повече няма да се занимава с този мошеник. Ще благодари на Грейди, ако изобщо някога отново го види.