Песента на Кали
- Автор: Симмонс Дэн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Песента на Кали». Краткое содержание книги:
Робърт Лучак е командирован от списание „Харпърс“ в Калкута и заминава заедно с жена си и с детето си, за да издири известен индийски поет, който от години е смятан за мъртъв, но се е появил отново при странни обстоятелства. В Калкута обаче всичко е сложно и заплетено и задачата, с която е натоварен Лучак, се превръща в ужасен кошмар, след като той научава, че според мълвата поетът М. Дас е възкресен с кървав зловещ обред с човешки жертвоприношения.
Лучак не иска нищо повече от това да вземе интервю от Дас и да се прибере със семейството си, но става жертва на тъмни сили, древни и неумолими, повлекли го във водовъртеж от насилие, което заплашва да потопи целия свят в Страховитата нощ, спуснала се над Калкута.
— Елате насам — тросна се Гупта. — Имаме да видим още много неща.
И наистина беше така. Имаше фотографии на приятели и съвременници на Тагор, някои, например снимките на Айнщайн, на Дж. Б. Шоу и съвсем младия Уил Дюрант12, бяха с автографи.
— Учителят е оказал силно влияние върху господин У. Б. Йейтс13 — каза Чатерджи. — Знаете ли, че „свирепият звяр“ от „Второто пришествие“ — лъвът с човешка глава е взет от описание, което Тагор прави за Йейтс на петия аватар на Вишну?
— Не, не знаех — признах си аз.
— Точно така — потвърди Кришна. Той прокара длан по стъклото на прашна витрина и се усмихна на Чатерджи. — А когато Тагор му е пратил издание на стиховете си на бенгалски с твърди корици, знаете ли какво е станало? — Кришна не обърна внимание на Гупта и Чатерджи, които се бяха свъсили. Приклекна и размаха с двете си ръце невидимо оръжие. — Йейтс се завтекъл към другия край на хола си в Лондон, грабнал голям самурайски меч, който му бил подарък, и съсякъл книгата на Тагор ето така… Аййй!
— Наистина ли? — учуди се Амрита.
— Да, наистина, госпожо Лучак. После Йейтс изкрещял: „Проклет да е Тагор! Пее за мир и любов, а отговорът е кръв!“
Най-неочаквано записът с музика на Тагор заглъхна. Всички се обърнахме и видяхме как в стаята влиза бедно облечено момче на около осем години. Носеше платнена торба, но тя бе прекалено малка и крива, за да побере ръкопис. Хлапакът ни изгледа един по един, докато очите му не спряха върху мен.
— Вие ли сте господин Лучак?
Думите прозвучаха така, сякаш са били наизустени и момчето не знае английски.
— Да.
— Елате с мен. Ще ви отведа при М. Дас
На двора чакаше рикша. До момчето имаше място да се сместим тримата с Амрита и Виктория. Гупта и Чатерджи забързаха към колата, за да тръгнат след нас. Кришна явно бе изгубил интерес и стоеше при вратата.
— Няма ли да дойдете? — провикнах се аз.
— Сега не — отвърна той. — Ще се видим по-късно.
— Утре сутрин си тръгваме — извика Амрита.
Кришна сви рамене. Момчето каза нещо на човека, който теглеше рикшата, и ние се понесохме по улицата. Автомобилът на Чатерджи потегли след нас. На половин пресечка иззад ъгъла се показа малка сива кола. След нея се клатушкаше волска каруца с петима-шестима дрипави души в нея. Развеселих се при мисълта, че човекът, който караше каруцата, е полицай от градското управление, пратен да ни следи. Момчето изкрещя нещо на бенгалски, а мъжът, който теглеше рикшата, му извика и забърза.
— Какво каза? — попитах аз Амрита. — Къде отиваме?
— Момчето нареди: „Побързай“ — усмихна се Амрита. — А човекът с рикшата му отговори, че американските свине били много тежки.
— Хммм.
Минахме по моста Ховра заедно с толкова много превозни средства, че в сравнение с тях бледнееха всички задръствания, които бях виждал дотогава. Пешеходците не бяха по-малко от колите и двете равнища на моста бяха натоварени до краен предел. Сложната плетеница от сиви подпори и метални жици се бе разпростряла на около половин километър над мътната река Хугли. Мостът приличаше на сложна детска играчка и аз взех от Амрита фотоапарата, за да щракна една снимка.
— Защо го правиш?
— Обещал съм на баща ти.
Момчето ми замаха с две ръце и заповтаря гневно и припряно нещо.
— Какво казва?
Амрита се свъси.
— И аз не съм сигурна, говори на диалект, но май че е забранено да снимаш моста.
— Кажи му, че всичко е наред.
Тя заговори на хинди, хлапакът се смръщи и й отвърна на бенгалски.
— Каза, че не било наред — обясни Амрита. — Каза ние, американците, да сме оставели сателитите да ни вършат шпионската работа.
— Господи.
Рикшата спря пред безкрайна тухлена сграда — железопътна гара Ховра. В бъркотията от превозни средства, слизащи от моста, нямаше и следа от автомобила на Чатерджи и от сивата малка кола.
— Сега какво? — попитах аз.
Момчето се обърна към мен и ми връчи платнената торба. Бях изненадан от тежестта й. Разхлабих връвта в горния край и надзърнах вътре.
— Мили боже — възкликна Амрита. — Монети.
— Не просто монети — отвърнах аз и извадих една. — Монети от половин долар с образа на Кенеди. Сигурно са петдесет-шейсет.
Момчето посочи входа на гарата и каза нещо на скоропоговорка.
— Той помоли да влезем вътре и да ги дадем — преведе Амрита.
— Да ги дадем ли? На кого?
— Някой щял да ги поиска.
Момчето кимна, явно беше доволно, после бръкна в торбата, грабна четири от монетите, изскочи от рикшата и се сля с тълпата.
12
Уилям Дюрант (1885–1981), американски философ, историк и писател, известен най-вече със своята „История на цивилизацията“ (в съав-торство с жена си Ариел Дюрант). — Б.пр.
13
У. Б. Йейтс (1865–1939), ирландски поет и драматург, носител на Нобелова награда. — Б.пр.