Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
Мередит бе стигнала до стълбището, когато чу откъм стаята за закуска добре познат глас. Възбуденото бъбрене на Роб се смесваше с тракането на съдове, със сериозния глас на Хюго и звучния баритон на лорд Ръдърфорд. Мередит се хвана за парапета и се обърна рязко с намерението да се върне в стаята си, но в този момент от задното крило на къщата се появи Сийкомб с кана кафе.
— Добро утро, лейди Мери! Сварих това кафе специално за вас, прясно смляно, както го обичате.
— Благодаря ви, Сийкомб, много сте внимателен! — Мери се усмихна примирено и закрачи към стаята за закуска. — Добро утро, лорд Ръдърфорд, много рано сте станали. Не очаквах толкова ранен гост, но все пак се радвам на приятната изненада.
Тонът й беше хладен и той смръщи чело; въпреки това стана, поклони се и й придърпа стол.
— Нямах намерение да се самопоканя на закуска, лейди Блейк, но страшно обичам пикантни бъбречета на грил, а мисис Пери явно не е в състояние да ги приготвя.
— Добре дошъл сте, сър — отговори тя и седна. — Благодаря ви, Сийкомб. — Слугата постави каната пред нея. — Желаете ли кафе, лорд Ръдърфорд?
— Предпочитам тази отлична бира, мадам.
— Само си представи, Мери! — Роб подскачаше нетърпеливо на стола си. — Лорд Ръдърфорд е дошъл да покани всички ни на пикник. Каза, че ще вземем коне и голяма кошница с храна и ще си потърсим някое хубаво местенце в Йелън фолс.
— Много мило от ваша страна, милорд — усмихна се Мери. — Сигурна съм, че ще си прекарате чудесно.
— Поканата включва и вас. — Демиън седеше на красиво резбования стол начело на масата, небрежно преметнал крак върху крак, и я наблюдаваше неотстъпно.
— Боя се, че нямам време за излети, сър. Веднага след закуската тръгвам за Фоуей.
— Тогава можем да превърнем деловата среща в разходка на коне — предложи веднага той. — На път към Ландрет минах през Фоуей и ми се стори хубав град. Сигурно в гостилницата ще ни нахранят прилично. Докато вие уреждате делата си, Роб, Тио и Хюго ще ми покажат забележителностите.
— Идеята е чудесна, сър! — Тио скочи от мястото си. — През тази ваканция още не сме ходили във Фоуей. Ще яздим ли, Мери, или ще отидем с колата?
Роб скочи развълнувано от мястото си и дори лицето на Хюго се разведри при перспективата за това забавление. Мери знаеше, че не бива да разваля удоволствието на момчетата, освен това не можеше да им разкрие причината, поради която не искаше да се съгласи с това начинание. Решението, до което беше стигнала на разсъмване, щеше да бъде изпълнено по друго време — освен ако през деня не намереше възможност да остане насаме с Ръдърфорд, за да го уведоми.
Гледката на четиримата Трелоуни, придружени от лорд Ръдърфорд, които препускаха към Фоуей в ранната юлска сутрин, предизвика навсякъде голям интерес. Лейди Колиер, която тъкмо даваше нареждания на градинаря си как да подреже пълзящите рози на градинската порта, ги видя първа. Групата спря учтиво, за да могат да разменят поздрави. Когато продължиха, лейди Колиер изтича в къщата, за да се преоблече и да поръча колата си. Беше й безкрайно приятно, че поне веднъж можеше да изпревари Пейшънс Барат с пресни новини. Макар че в излета на Мередит и братята й с лорд Ръдърфорд нямаше нищо неприлично, начинанието без съмнение бе необичайно. Никой не беше очаквал, че малката вдовица ще си намери такъв могъщ покровител.
Ако беше очаквала някакво специално внимание, многозначителни погледи от пламтящи очи, Мередит остана разочарована. Лорд Ръдърфорд яздеше до нея, но двамата разговаряха само за незначителни неща. През повечето време той говореше с момчетата. Тя нямаше възможност да се покаже студена и безразлична, защото той не й даваше случай да го стори. Държеше се, като че между тях не се беше случило нищо особено, като че никога не й беше казвал, че я обича, и Мередит скоро започна да подозира, че любовното му признание е било само сън.
С изключение на странното, неизпитвано досега чувство на възбуда, което усещаше близо до него, на желанието й постоянно да гледа ръцете му и да си спомня колко приятно се беше чувствала в обятията му, тя се чувстваше както обикновено. Само щом видеше усмихнатата му уста, и устните й изтръпваха от желание.
Стигнаха във Фоуей предиобед. Варосаните къщи, разположени от двете страни на река Фоуей, ги посрещнаха приветливо. В града цареше оживление: хората бързаха по работата си, тичаха деца, мучаха крави.