Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]

„Сянката на Ренли.“ Давос се зачуди дали и неговите синове няма да се върнат един ден като сенки. Твърде много чудати неща беше виждал по море, за да твърди, че призраци не съществуват.

— Никой ли не остана верен? — попита Давос.

— Не много — отвърна му капитанът. — Близките на кралицата, главно те. Спасихме мнозина, които носеха на гърдите си лисицата с цветята, макар че още повече останаха на брега с какви ли не знаци. Лорд Флорент сега е кралската Ръка на Драконов камък.

Планината се извиси още, увенчана от светлия пушек. Платното запя, барабанът тътнеше, греблата теглеха плавно и много скоро устието на залива се разтвори пред тях. „Колко е пуст“ — помисли Давос и си спомни как изглеждаше преди, с корабите, струпани по всеки кей и полюшващи се на котва извън вълнолома. Видя флагманския кораб на Саладор Саан, „Валириан“, привързан на кея на мястото на „Ярост“. Корабите от двете страни на флагманската галера също бяха с шарените хълбоци на Лис. Напразно се оглеждаше да види сред тях „Лейди Маря“ и „Привидение“.

Щом влязоха в залива, свалиха платната и продължиха до кейовете с гребла. Докато се привързваха, капитанът дойде при Давос.

— Принцът иска да те види веднага.

Давос отвори уста да отговори, но пристъпът на кашлица не му позволи. Той стисна перилото и се изхрачи през борда.

— Кралят — изхриптя Давос. — Трябва да отида при краля. — „Защото където е кралят, там ще намеря и Мелисандра.“

— Никой не ходи при краля — отвърна му твърдо Корейн Сатмантес. — Саладор Саан ще ти обясни. Първо при него.

Давос беше прекалено изтощен, за да възрази. Успя само да кимне.

Саладор Саан не се оказа на борда на „Валириан“ Намериха го на друг кей, на четвърт миля разстояние, в трюма на пентоската гемия „Обилната жътва“. Преглеждаше докарания товар с двама евнуси. Единият държеше фенер, а другият — восъчна дъсчица и перо.

— Трийсет и седем, трийсет и осем, трийсет и девет — броеше старият мошеник, когато Давос и капитанът слязоха през люка. Днес беше облякъл туника с винен цвят и високи ботуши от щавена бяла кожа, обшити със сребърни ширити. Саладор вдигна капака на една от делвите, подуши, кихна и рече: — Грубо е смлян, второ качество, казва носът ми. В товарителницата пише четиридесет и три делви. Къде ли са се дянали останалите? Тия пентосци да не мислят, че не мога да броя? — Като видя Давос, изведнъж спря. — От пипера ли ми залютя на очите, или от сълзи? Това Рицарят на лука ли е? Не, как е възможно? Скъпият ми приятел Давос умря в горящата река, всички го знаят. Защо е дошъл да измъчва духа ми?