![Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/8/4/9/vihr-ot-mechove-a-storm-of-swords-bg-download.jpg)
Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #3
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]». Краткое содержание книги:
Докато създаденият с богато въображение свят на Мартин необратимо се приближава към своята десетгодишна зима, се влошава не само времето, а и войната. На север крал Джофри от дома Ланистър седи неспокойно на Железния трон. С помощта на едно грубовато момиче Джайм Ланистър, Кралеубиеца, се измъква от затвора си в Речен пад, за да осигури освобождаването на пленничките на Джофри, сестрите на Роб Аря и Санса Старк. Междувременно на юг кралица Денерис се опитва да наложи претенциите си над различните тронове с помощта на армия от евнуси.
Сложността на такива характери като Денерис, Аря и Кралеубиеца ще накара читателите да разгръщат жадно огромния брой страници на тази книга, тъй като авторът им, също като Толкин и Джордан, подклажда непрестанния интерес към съдбата им. Мартин неизбежно ни напомня за тези двама велики в жанра и с дарбата си да опише такива чувствени преживявания като стихията на дивия пожар и ледения мраз, морския мирис, както и безмерната пищност на средновековния пир. Някои твърдят, че тази сага надхвърля всичко достигнато досега във върховото фентъзи. Кой знае? Във всеки случай постигнатото е достатъчно, за да превърне „Песен за огън и лед“ в безспорен хит в жанра.
— Тогава научи ме ти. — Бран все още се боеше от триоката врана, която понякога тревожеше сънищата му: кълвеше го безкрайно между очите и му казваше да лети. — Нали си зеленозрящ.
— Не — каза Джойен. — Аз съм само едно момче, което сънува. Зеленозрящите са били много повече от това. Те също са били превъплъщенци, като теб, а най-великите от тях са могли да носят кожата на всеки звяр, който може да лети, да плува или да пълзи, и са могли също така да гледат през очите на язовите дървета и да виждат истината, лежаща под света.
— Боговете са ни дали много дарби, Бран — продължи той. — Сестра ми е ловец. На нея е дадено да тича бързо и да стои толкова неподвижно, че все едно е изчезнала. Тя има остър слух, силен взор и здрава ръка с мрежата и копието. Може да диша през калта и да прелита от дърво на дърво. Аз не мога да правя тези неща, ти също. На мен боговете дадоха зелените сънища, а на теб… ти би могъл да станеш нещо много повече от мен, Бран. Ти си крилатият вълк и никой не знае колко далече и колко нависоко би могъл да отлетиш… стига някой да те научи. Как мога да ти помогна да усвоиш дарба, която не разбирам? На Шийката все още помним Първите хора и горските чеда, с които са били приятели… но толкова неща са забравени и още повече, за които никога не сме знаели.
Мийра хвана Бран за ръката.
— Ако останем тук, без никой да ни безпокои, — ще си в безопасност, докато войната свърши. Но няма да се учиш, освен на онова, на което може да те научи брат ми, а чуваш какво казва той. Ако напуснем това място и потърсим убежище в Последно огнище или отвъд Вала, рискуваме да ни заловят. Ти си още момче, знам, но също така си и нашият принц, синът на нашия господар и законният наследник на нашия крал. Ние сме се заклели да ви бъдем верни в земя и вода, в бронз и желязо, в лед и огън. Рискът е твой, Бран, както и дарбата ти. Изборът също би трябвало да е твой. Ние сме твоите слуги и трябва да изпълним твоята заповед. — Тя му се ухили. — Поне в това.
— Искаш да кажеш — отвърна Бран, — че ще направите каквото аз кажа? Наистина?
— Наистина, принце — отвърна момичето. — Така че премисли добре.
Бран се постара да го обмисли така, както щеше да постъпи баща му. Чичовците на Големия Джон Ходър Женското плашило и Море Вранояда бяха свирепи мъже, но мислеше, че ще са верни. И Карстарките, те също. Баща му винаги беше твърдял, че Кархолд е яка крепост. „В по-голяма безопасност ще сме с Ъмбър или Карстарк.“
Или пък можеха да отидат на юг при лорд Мандърли. В Зимен хребет той много се беше смял и като че не гледаше Бран с такова съжаление като останалите лордове. Замъкът Кервин беше по-близко от Бял залив, но майстер Лувин им беше казал, че Клей Кервин е мъртъв. „Ъмбърите и Карстарките, както и Мандърли, всички те също може да са мъртви“, осъзна той. Както и той самият можеше да е мъртъв, ако го бяха хванали железните хора или копелето на Болтън.
Ако останеха тук, скрити под Срутената кула, никой нямаше да ги намери. Щеше да остане жив. „И сакат.“
Усети, че плаче. „Глупаво бебенце“ — помисли си той. Накъдето и да тръгнеха, за Кархолд или Белия залив, или за Стража на Сива вода, стигнеха ли там, пак щеше да си е сакат. Стисна юмруци и каза:
— Искам да летя. Моля ви. Заведете ме при враната.
ДАВОС
Дългият нос на Дрифтмарк чезнеше зад кърмата, а отпред в морето се възправяше Драконов камък. Бледосив дим се вдигаше над върха на планината и бележеше острова. „Неспокойно е това утро на Драконовата планина — помисли Давос. — Освен ако Мелисандра пак не гори нещо.“
Мелисандра все се въртеше в мислите му, докато „Танцът на Шалая“ си пробираше пътя през залива Черна вода и Гърлото, сменяйки платна заради непрестанно променящите се ветрове. Големият огън, който гореше на върха на наблюдателната кула на Остър нос в края на Куката на Масей, му напомняше на рубина, който тя носеше на гърлото си, а когато околният свят почервеняваше призори и по залез, реещите се облаци добиваха същия цвят като на коприните и сатена на шумолящите й дрехи.
Тя също щеше да чака на Драконов камък, да чака в цялата си красота и сила, с нейния бог, нейните сенки и нейния крал. Червената жрица винаги сякаш му беше изглеждала вярна на Станис. Досега. „Тя го прекърши като мъж, прекършил гръбнака на коня, който е яхнал. Да може, би го яздила по пътя си до пълната власт, и затова му роди синове на огъня. Ще й изтръгна сърцето и ще го видя как гори.“ Давос опипа дръжката на тънката дълга лисенска кама, дадена му от капитана.
Капитанът беше много добър към него. Казваше се Корейн Сатмантес, лисенец също като Саладор Саан, чийто кораб беше и този. Имаше светлосините очи, които човек можеше често да види в Лис, на обветрено и кокалесто лице, но много години беше изкарал в търговия по бреговете на Седемте кралства. Когато научи, че човекът, когото бе измъкнал от морето, е прославеният Луков рицар, му отстъпи собствената си каюта и дрехите си, както и нови ботуши, които почти му прилягаха. Настоя да сподели и трапезата му, макар че това приключи зле — стомахът на Давос не можа да понесе охлювите и змиорките, с които го нагости капитан Корейн, и през остатъка от деня той се бе превил над парапета.