![Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/8/4/9/vihr-ot-mechove-a-storm-of-swords-bg-download.jpg)
Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #3
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]». Краткое содержание книги:
Докато създаденият с богато въображение свят на Мартин необратимо се приближава към своята десетгодишна зима, се влошава не само времето, а и войната. На север крал Джофри от дома Ланистър седи неспокойно на Железния трон. С помощта на едно грубовато момиче Джайм Ланистър, Кралеубиеца, се измъква от затвора си в Речен пад, за да осигури освобождаването на пленничките на Джофри, сестрите на Роб Аря и Санса Старк. Междувременно на юг кралица Денерис се опитва да наложи претенциите си над различните тронове с помощта на армия от евнуси.
Сложността на такива характери като Денерис, Аря и Кралеубиеца ще накара читателите да разгръщат жадно огромния брой страници на тази книга, тъй като авторът им, също като Толкин и Джордан, подклажда непрестанния интерес към съдбата им. Мартин неизбежно ни напомня за тези двама велики в жанра и с дарбата си да опише такива чувствени преживявания като стихията на дивия пожар и ледения мраз, морския мирис, както и безмерната пищност на средновековния пир. Някои твърдят, че тази сага надхвърля всичко достигнато досега във върховото фентъзи. Кой знае? Във всеки случай постигнатото е достатъчно, за да превърне „Песен за огън и лед“ в безспорен хит в жанра.
— А „Лейди Маря“? — попита Давос. — А „Привидение“? Саладор Саан сложи ръка на лакътя на Давос и го стисна.
— Не. От тях — не. Съжалявам, приятелю. Добри мъже бяха твоите Дейл и Алард. Но мога да ти дам тази утеха: твоят младеж Деван беше сред онези, които успяхме да отведем в последния момент. Смелото момче не е оставяло страната на краля нито за миг, така поне казват.
За миг новината го замая. Беше се побоял да попита за Деван.
— Майката е милостива. Трябва да ида при него, Сала. Трябва да го видя.
— Да — каза Саладор Саан. — И зная, че ще искаш да отплаваш за нос Гняв, да видиш жена си и другите две малки. Мисля, че ще трябва да получиш нов кораб.
— Негова милост ще ми даде кораб? — попита Давос. Лисенецът поклати глава.
— Негова милост кораби няма, но Саладор Саан има много. Кралските кораби изгоряха в реката, но не и моите. Ще ти дам един, приятелю. Ще плаваш за мен, нали? Ще влизаш с игривата си стъпка в Браавос, в Мир и Волантис сред мрака на нощта, невидим, и пак ще излизаш с танц и отрупан с коприна и подправки. Дебели ще са ти кесиите, да.
— Много мило от твоя страна, Сала, но дългът ми е към краля, не към кесиите ти. Войната ще продължи. Станис все още е законният наследник според всички закони на Седемте кралства.
— Всичките закони не помагат, когато корабите ти изгорят, мен ако питаш. А колкото до твоя крал, ами боя се, че ще го завариш доста променен. След битката той с никого не се вижда, а си седи потънал в тежък размисъл в своя Каменен тъпан. Кралица Селайз свиква вместо него дворцовия съвет, със своя чичо лорд Алестер, който се титулува Ръката. Дала е кралския печат на чичо си, да го удря на писмата, които пише, ето и на моето хубаво свитъче. Но малко е кралството, над което властват, бедно и скалисто, да. Няма злато, дори ей тонинко, колкото да платят на верния Саладор Саан каквото му дължат, и онези неколцина рицари, които взехме накрая, и никакви кораби освен моите неколцина смелчаци.
Внезапната раздираща кашлица преви Давос на две. Саладор Саан пристъпи да му помогне, но той му махна с ръка и след малко се овладя.
— Никого ли? — изхриптя той. — Какво искаш да кажеш, че не вижда никого? — Гласът му прозвуча размътено за собствените му уши и за миг каютата около него се завъртя шеметно.
— Никого освен нея — каза Саладор Саан и Давос нямаше нужда да пита коя е „тя“. — Приятелю, уморен си. Имаш нужда от легло, не от Саладор Саан. Легло и много завивки, и горещ компрес на гърдите, и още вино с карамфил.
Давос поклати глава.
— Ще се оправя аз. Кажи ми, Сала, трябва да го разбера. Никого освен Мелисандра ли?
Лисенецът го изгледа продължително и недоверчиво и продължи с неохота:
— Стражите не пускат никой друг. Дори кралицата и малката му дъщеря. Слугите носят блюда, които никой не яде. — Наведе се и сниши глас. — Странни приказки слушам, да знаеш. За алчни огньове в недрата на планината и как Станис и червената жена слизат долу да гледат пламъците. Имало някакви шахти, казват, и тайни стъпала чак до планинските недра, в горещи места, където само тя може да влезе, без да изгори. А това е повече от достатъчно да внуши у един стар човек такъв страх, че понякога дори да не намира сили да яде.
„Мелисандра.“ Давос потръпна.
— Червената жена му го направи това — рече той. — Тя прати огъня, който ни погълна, за да накаже Станис за това, че я отстрани, да му покаже, че не може да се надява да спечели без магиите й.
Лисенецът си избра едра маслина от блюдото.
— Не си първият, който го казва, приятелю. Но на твое място не бих го изричал толкова високо. Драконов камък гъмжи от хора на кралицата, о, да. А те имат остри уши и още по-остри ножове. — Лапна маслината.
— И аз си имам нож. Капитан Корейн ми го подари. — Измъкна камата и я постави на масата между двамата. — Нож, с който ще изтръгна сърчицето на Мелисандра. Стига да има такова.
Саладор Саан изплю костилката.
— Давос. Добри ми Давос, не бива да казваш такива неща дори на шега.
— Никаква шега. Решил съм да я убия.
„Ако може да бъде убита с тленни оръжия.“ Давос не беше много сигурен. Беше видял как старият майстер Крессен сипа отрова във виното й, със собствените си очи го беше видял, но когато двамата отпиха от чашата с отровата, умря майстерът, но не и червената жрица. „Виж, един нож в сърцето й обаче… дори и демоните могат да бъдат убити със студена стомана, поне според певците.“
— Опасни приказки са това, приятелю — предупреди го Саладор Саан. — Струва ми се, че още си болнав от морето. Треската ти е объркала ума, о, да. Я най-добре си легни и си почини, да поукрепнеш повече.