![Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/8/4/9/vihr-ot-mechove-a-storm-of-swords-bg-download.jpg)
Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #3
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]». Краткое содержание книги:
Докато създаденият с богато въображение свят на Мартин необратимо се приближава към своята десетгодишна зима, се влошава не само времето, а и войната. На север крал Джофри от дома Ланистър седи неспокойно на Железния трон. С помощта на едно грубовато момиче Джайм Ланистър, Кралеубиеца, се измъква от затвора си в Речен пад, за да осигури освобождаването на пленничките на Джофри, сестрите на Роб Аря и Санса Старк. Междувременно на юг кралица Денерис се опитва да наложи претенциите си над различните тронове с помощта на армия от евнуси.
Сложността на такива характери като Денерис, Аря и Кралеубиеца ще накара читателите да разгръщат жадно огромния брой страници на тази книга, тъй като авторът им, също като Толкин и Джордан, подклажда непрестанния интерес към съдбата им. Мартин неизбежно ни напомня за тези двама велики в жанра и с дарбата си да опише такива чувствени преживявания като стихията на дивия пожар и ледения мраз, морския мирис, както и безмерната пищност на средновековния пир. Някои твърдят, че тази сага надхвърля всичко достигнато досега във върховото фентъзи. Кой знае? Във всеки случай постигнатото е достатъчно, за да превърне „Песен за огън и лед“ в безспорен хит в жанра.
— Погледни ни само, Мийра. Едно сакато момче с вълчище, един простодушен великан и двама блатни жители на хиляда левги от Шийката. Ще ни разпознават. И за нас ще се пръсне мълва. Докато Бран е мъртъв, той е в безопасност. Жив става плячка за онези, които го искат мъртъв на всяка цена. — Джойен клекна до огъня и разбърка въглените с една пръчка. — Някъде на север триоката врана ни чака. Бран има нужда от учител, по-мъдър от мен.
— Как, Джойен? — попита сестра му. — Как?
— Пеш — отвърна той. — Стъпка по стъпка.
— Пътят от Сива вода до Зимен хребет беше безкрайно дълъг, а тогава бяхме на коне. Искаш да изминем още по-дълъг път пеш, без дори да знаем къде свършва. Отвъд Вала, казваш. Аз не съм била там, както и ти, но зная, че земята отвъд Вала е огромна, Джойен. Дали има много триоки врани, или е само една? Как ще я намерим?
— Може би тя ще ни намери.
Преди Мийра да успее да отговори на това, чуха звук: далечен вълчи вой, който прониза нощта.
— Лято ли е? — попита Джойен и се вслуша.
— Не. — Бран познаваше гласа на вълчището си.
— Сигурен ли си?
— Да. — Лято този ден беше излязъл да поскита сам и щеше да се върне чак призори. „Джойен може и да сънува зелените си сънища, но не може да различи един вълк от вълчище.“ Зачуди се защо толкова слушат Джойен. Нито беше принц като Бран, нито толкова голям и силен като Ходор, нито пък беше добър ловец като Мийра, но странно защо все Джойен им казваше какво да правят. — Трябва да откраднем коне — каза Бран — и да продължим на тях до Ъмбър в Последно огнище. — Замисли се. — Или може да откраднем лодка и да отплаваме по Бял нож до градчето Бял залив. Там властва лорд Мандърли, на житния празник той се държеше приятелски с нас. Искаше да строи кораби. Може и да е построил и бихме могли да отплаваме до Речен пад и да върнем Роб у дома с цялата му войска. Тогава ще е без значение кой знае, че съм жив. Роб няма да позволи някой от нас да пострада.
— Ходор! — изломоти Ходор. — Ходор, ходор.
Той обаче беше единственият, който харесваше плана на Бран. Мийра само му се усмихна, а Джойен се намръщи. Те никога не слушаха какво иска той, макар че Бран беше Старк, и принц освен това, а Тръстиките на Шийката бяха знаменосци на Старк.
— Хоооодор — каза Ходор и се заклати. — Хоооооодор, хооооодор, хоДОР, хоДОР, хоДОР. — Понякога това му харесваше, просто да изрича името си по различни начини, без да спира. Друг път си седеше толкова — кротко, че човек забравяше за присъствието му. При Ходор човек никога не знаеше какво ще направи. — ХОДОР, ХОДОР, ХОДОР! — зарева той.
„Изобщо няма да спре“ — даде си сметка Бран.
— Ходор — каза той, — защо не излезеш малко навън да се поупражниш с меча?
Конярчето беше забравило за меча си, но сега си спомни.
— Ходор! — изломоти той и отиде да си го вземе.
Имаха си три гробни меча, взети от криптите на Зимен хребет, където Бран и брат му Рикон се криеха от железните хора на Теон Грейджой. Бран задържа за себе си меча на чичо си Брандън, Мийра си поиска един, който беше намерила на коленето на лорд Рикард. Мечът на Ходор беше много по-стар — огромен къс желязо, затъпен от вековете и на много места зацапан с ръжда. Можеше да го размахва с часове. До порутените камъни имаше едно гнило дърво и той го беше насякъл наполовина.
Дори след като излезе навън, продължаваха да чуват през стените ревовете му „ХОДОР!“, докато сечеше дървото. За щастие, вълчият лес беше огромен и едва ли наблизо щеше да има някой, който да го чуе.
— Джойен, какво искаш да кажеш за учител? — понита Бран. — Ти си моят учител. Зная, че не съм белязал нито едно дърво, но следващия път ще го направя. Моето трето око е отворено, както ти искаше…
— Толкова широко е отворено, че се боя да не пропаднеш през него и да не преживееш остатъка от дните си като вълк сред горите.
— Няма, обещавам ти.
— Момчето обещава. А дали вълкът ще го запомни? Ти тичаш с Лято, ловиш плячка с него, убиваш с него… но се покоряваш на неговата воля повече, отколкото той на теб.
— Просто забравям — оплака се Бран. — Аз съм само на девет. Ще бъда по-добър, когато порасна. Дори Флориан Глупака и принц Емон, Драконовия рицар не са били велики рицари, когато са били на девет.
— Вярно е — отвърна Джойен, — и би било разумно, ако дните все още растяха… но те се скъсяват. Знам, ти си лятно момче. Кажи ми думите на дома Старк.
— „Зимата иде.“ — Само като го каза и го полазиха тръпки. Джойен кимна вглъбено.
— Аз сънувах крилат вълк, окован на земята с вериги от камък, и дойдох в Зимен хребет, за да го освободя. Сега веригите ти са свалени, но все още не знаеш да летиш.