![Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/8/4/9/vihr-ot-mechove-a-storm-of-swords-bg-download.jpg)
Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #3
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]». Краткое содержание книги:
Докато създаденият с богато въображение свят на Мартин необратимо се приближава към своята десетгодишна зима, се влошава не само времето, а и войната. На север крал Джофри от дома Ланистър седи неспокойно на Железния трон. С помощта на едно грубовато момиче Джайм Ланистър, Кралеубиеца, се измъква от затвора си в Речен пад, за да осигури освобождаването на пленничките на Джофри, сестрите на Роб Аря и Санса Старк. Междувременно на юг кралица Денерис се опитва да наложи претенциите си над различните тронове с помощта на армия от евнуси.
Сложността на такива характери като Денерис, Аря и Кралеубиеца ще накара читателите да разгръщат жадно огромния брой страници на тази книга, тъй като авторът им, също като Толкин и Джордан, подклажда непрестанния интерес към съдбата им. Мартин неизбежно ни напомня за тези двама велики в жанра и с дарбата си да опише такива чувствени преживявания като стихията на дивия пожар и ледения мраз, морския мирис, както и безмерната пищност на средновековния пир. Някои твърдят, че тази сага надхвърля всичко достигнато досега във върховото фентъзи. Кой знае? Във всеки случай постигнатото е достатъчно, за да превърне „Песен за огън и лед“ в безспорен хит в жанра.
— Ще го запомниш ли? И следващия път отбележи дървото. Което и да е дърво, няма значение, стига да го направиш.
— Добре. Ще запомня. Мога още сега да се върна и да го направя, ако искаш. Този път няма да забравя. — „Но първо ще си изям сърната и ще се побия още веднъж с онези дребни вълци.“
Джойен поклати глава.
— Не. Стой си тук и яж. Със собствената си уста. Един превъплъщенец не може да живее с онова, с което се храни звярът.
„А ти откъде знаеш? — помисли с насмешка Бран. — Ти никога не си бил превъплъщенец, не знаеш какво е.“
Ходор изведнъж се надигна и за малко да удари темето си в ниския каменен таван.
— ХОДОР! — ревна той и затича към вратата. Тъкмо щом стигна до нея, Мийра я отвори и влезе в убежището им. — Ходор, ходор — посрещна я ухилено грамадното конярче.
Мийра Тръстиката беше шестнадесетгодишна, но не беше по-висока от брат си. Всички езерни жители са малки, беше му казала тя веднъж, когато Бран я попита защо не е по-висока. С кафява коса, зелени очи и плоска като момче, тя вървеше с такава гъвкава изящност, че Бран можеше само да я гледа и да й завижда. Мийра носеше дълга остра кама, но любимото й оръжие беше късото тривърхо жабарско копие в едната ръка и плетената мрежа в другата.
— Кой е гладен? — запита тя и вдигна улова си: две малки сребристи пъстърви и шест тлъсти зелени жаби.
— Аз — каза Бран. „Но без жаби.“ В Зимен хребет, преди да станат всички тези лоши неща, двамата Уолдъровци казваха, че от яденето на жаби на човек зъбите му позеленявали и под мишниците му изниквал мъх. Зачуди се дали Уолдъровците са умрели. Не беше видял телата им в Зимен хребет… но труповете бяха много, а вътре в сградите не бяха гледали.
— Тогава ще трябва да те нахраним. Ще ми помогнеш ли да почистим улова, Бран?
Той кимна. Трудно беше да се цупи на Мийра. Беше много повесела от брат си и сякаш винаги беше в състояние да го накара да се усмихне. Нищо не можеше нито да я уплаши, нито да я ядоса. „Е, освен Джойен, понякога…“ Джойен Тръстиката можеше да изплаши всекиго. Обличаше се само в зелено, очите му бяха тъмнозеленикави като мъх и сънуваше своите зелени сънища. Това, което Джойен сънуваше, се сбъдваше. „Само дето ме сънува мъртъв, а аз не съм.“ Само дето си беше, в известен смисъл.
Джойен прати Ходор навън за дърва и после напали малък огън, докато Бран и Мийра почистваха рибата и жабите. За готварско котле използваха шлема на Мийра, като нарязваха улова на малки късчета и го варяха с вода и див лук, който Ходор намираше — това им беше жабешката яхния. Не беше вкусна като сърната, но не беше и толкова лошо, реши Бран, докато ядеше.
— Благодаря ти, Мийра — рече той. — Милейди.
— За мен беше удоволствие. Ваша милост.
— Утре като съмне — обяви Джойен, — трябва да продължим. Бран усети как Мийра се напрегна.
— Да не си имал зелен сън?
— Не — призна той.
— Тогава защо да тръгваме? — запита настоятелно сестра му. — Съборена кула си е добро място за нас. Няма села наблизо, горите са пълни с плячка, има риби и жаби в потоците и езерата… а и кой ще ни намери тук?
— Не за това място сме предопределени.
— Да, но е безопасно.
— Изглежда безопасно, знам — каза Джойен, — но докога? В Зимен хребет имаше битка, видяхме мъртвите. Битките означават войни. Ако някоя войска ни завари тук ненадейно…
— Може да е войската на Роб — каза Бран. — Роб скоро ще се върне от юг, сигурен съм. Ще се върне с всичките си знамена и ще прогони железните хора.
— Твоят майстер нищо не каза за Роб преди да издъхне — напомни му Джойен. — „Железните хора на Камен бряг“, каза той, и „на изток копелето на Болтън.“ Ровът на Кайлин и Дълбок лес са паднали, наследникът на Кервин е мъртъв, както и кастеланът на Тореново поле. „Война навсякъде — каза той, — всеки се е вдигнал против съседа си.“
— Тази нива вече я орахме — каза сестра му. — Искаш да отидем на Вала при твоята триока врана. Много добре, но пътят до Вала е много дълъг, а Бран си няма крака, освен Ходор. Ако имахме коне…
— А ако бяхме орли, можехме да полетим — прекъсна я рязко Джойен, — но нямаме криле, както нямаме и коне.
— Коне може да се намерят — каза Мийра. — Дори в дълбините на вълчия лес живеят горяни и ловци. Все някои от тях ще имат коне.
— И да имат, ще ги крадем ли? Да не сме крадци? Само това липсва, да започнат да ни гонят.
— Можем да си ги купим — каза тя. — Да ги спазарим.