![Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/8/4/9/vihr-ot-mechove-a-storm-of-swords-bg-download.jpg)
Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #3
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]». Краткое содержание книги:
Докато създаденият с богато въображение свят на Мартин необратимо се приближава към своята десетгодишна зима, се влошава не само времето, а и войната. На север крал Джофри от дома Ланистър седи неспокойно на Железния трон. С помощта на едно грубовато момиче Джайм Ланистър, Кралеубиеца, се измъква от затвора си в Речен пад, за да осигури освобождаването на пленничките на Джофри, сестрите на Роб Аря и Санса Старк. Междувременно на юг кралица Денерис се опитва да наложи претенциите си над различните тронове с помощта на армия от евнуси.
Сложността на такива характери като Денерис, Аря и Кралеубиеца ще накара читателите да разгръщат жадно огромния брой страници на тази книга, тъй като авторът им, също като Толкин и Джордан, подклажда непрестанния интерес към съдбата им. Мартин неизбежно ни напомня за тези двама велики в жанра и с дарбата си да опише такива чувствени преживявания като стихията на дивия пожар и ледения мраз, морския мирис, както и безмерната пищност на средновековния пир. Някои твърдят, че тази сага надхвърля всичко достигнато досега във върховото фентъзи. Кой знае? Във всеки случай постигнатото е достатъчно, за да превърне „Песен за огън и лед“ в безспорен хит в жанра.
„Докато решимостта ми отслабне, искаш да кажеш.“ Давос стана. Наистина се чувстваше трескав и малко замаян, но все едно.
— Ти си хитър стар мошеник, Саладор Саан, но все пак си добър приятел.
Лисенецът поглади острата си посребряла брада.
— Значи с тоя свой голям приятел ще останеш, нали?
— Не, ще си вървя. — Отново се закашля.
— Да си вървиш? Виж се! Кашляш, трепериш, измършавял си и си слаб. Къде ще вървиш?
— В замъка. Там ми е леглото, там ми е синът.
— И червената жена — рече с подозрение Саладор Саан.
— И тя. — Давос пъхна камата в канията.
— Та ти си един луков контрабандист, какво знаеш ти за промъкване и за мушкане с кама? И освен това си толкова болен, че дори не можеш да държиш кама. Знаеш ли какво ще стане с теб, ако те хванат? Докато ние горяхме при реката, кралицата изгаряла предатели. „Слуги на мрака“, така ги наричала, горките хора, а червената жена пеела, когато лумвали пламъците.
Давос не се изненада. „Зная — помисли той. — Знаех го преди да ми го каже.“
— Взела е лорд Сънглас от тъмниците — предположи той. — И синовете на Хъбърд Рамбтън.
— Точно така. И ги изгори. И тебе ще изгори. Ако убиеш червената жена, ще те убият теб за отмъщение, а ако не успееш, ще те убият, защото си се опитал. Тя ще пее, а ти ще пищиш, а после ще умреш. А току-що си се върнал в живота!
— И знаеш ли защо? — каза Давос. — За да направя точно това. Да сложа край на Мелисандра Асшайска и всичките й дела. Иначе защо щеше да ме изплюе морето? Познаваш залива на Черна вода не по-зле от мен, Сала. Никой разумен капитан не би повел кораба си през Копията на морския крал, без да рискува да му раздерат дъното. „Танцът на Шалая“ не трябваше изобщо да премине край мен.
— Вятърът — настоя гръмко Саладор Саан. — Вятърът, само това е било. Вятърът я е отвлякъл толкова на изток.
— А кой е пратил вятъра? Сала, Майката ми проговори. Старият лисенец примига.
— Майка ти е умряла…
— Не майка ми. Майката. Тя ме благослови със седем сина, но ето че аз позволих да я изгорят. Тя ми проговори. Ние извикахме огъня, каза ми тя. Ние призовахме и сенките. Аз докарах Мелисандра в недрата на Бурния край и гледах как ражда ужас. — Още го виждаше в кошмарите си, онези длъгнести черни ръце, как се измъкваха между бедрата й и съществото се изсипваше от издутата й утроба. — Тя уби Крессеи и лорд Ренли, и храбрия Кортни Пенроуз, тя уби и синовете ми. Време е вече някой да я убие.
— Някой — каза Саладор Саан. — Точно така, някой. Но не ти. Ти си слаб като дете и не си воин. Остани, моля те, ще поговорим още и ще се нахраниш, и може би ще отплаваме за Браавос да наемем някой Безлик да я свърши тази работа, а? Но ти не, ти трябва да седиш тука и да ядеш.
„Само прави нещата още по-трудни — помисли уморено Давос. — А те бездруго са си убийствено трудни.“
— Коремът ми е пълен с мъст, Сала. Няма място за храна. Пусни ме да вървя. Заради приятелството ни, пожелай ми късмет и ме пусни.
Саладор Саан се надигна от креслото си.
— Не си истински приятел, ще ти река. Когато умреш, кой ще занесе пепелта и костите при жена ти и ще й каже, че е загубила мъж н четирима синове? Само тъжния стар Саладор Саан. Но тъй да бъде, храбри ми сир рицарю, тичай към гроба си. Ще ти сбера костите в торба и ще ги дам на синовете, които оставяш, да ги носят в малки торбички — на вратовете си. — Махна му ядосано с ръка, натежала от златни пръстени. — Хайде върви, върви, върви.
Давос не искаше да си тръгне точно така. — Сала…
— Върви! Или остани, но ако ще вървиш, върви. И той тръгна.
Пътят му нагоре от „Обилната жътва“ до портите на Драконов камък беше дълъг и самотен. Пристанищните улици, където преди гъмжеше от войници, моряци и простолюдие, бяха празни и запуснати. Там, където някога беше заобикалял квичащи прасета и голи хлапета, сега притичваха плъхове. Краката му бяха омекнали като каша и на три пъти кашлицата така го раздра, че трябваше да спре и да отдъхне. Никой не дойде да му помогне, нито надникна някой през прозорец да види какво става. Прозорците бяха затворени, вратите залостени и повечето къщи носеха знака на траура. „Хиляди отплаваха за Черната вода, а са се върнали само стотици — помисли Давос. — Синовете ми не са загинали сами. Дано Майката се смили над всички тях.“
Когато стигна портите на замъка, завари и тях затворени. Заудря с юмрук обкованото с желязо дърво. След като не последва отговор, изрита веднъж, после още веднъж и още веднъж. Накрая горе на бойниците се появи един стрелец и надникна между два водоливника.