Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
— Точно така, сър! — Думите усърдно се занизаха от устата й. — Видях го, когато размахваше ръце там долу, до влаковата линия и се мъчеше да се вкопчи в едно дърво. Ама все потъваше. И тогава го извадих от водата. Знаете ли, той беше само по долни гащи и тогава…
— Чакай, момче — прекъсна го генералът и се усмихна едва забележимо. — Колко беше часът, когато извади капитана от водата?
— Ами около единайсет. Старият часовник тъкмо биеше, когато го довлякох в къщата. Искам да кажа, той ми уреди работата тук и не ми се щеше така облечен да го излагам и да го мъкна по „Джексън скуеър“. Затова реших да го заведа в къщата на вуйчо. — Ал подсили изказването си с кимване.
— И капитан Лейтимър прекара цялата нощ в къщата на семейство Крейгхъг?
Този въпрос беше много важен за генерала.
— О, да, сър! Нали заради това стана белята! Така де, той прекара нощта с… ъъъ… ами вуйчо Ангъс взе пистолета си и… във всеки случай някой го беше халосал по черепа! — Ал с недвусмислен жест прекара пръст през гръкляна си и погледна към Коул, като че очакваше одобрение от него. Коул беше подпрял глава на двете си ръце. Другите офицери гледаха с видимо отегчение в тавана. — Е, така или иначе те нещо се натискаха с братовчедката ми Роберта, сър, и знаете ли, мисля, че той остана цялата нощ при нея.
— Достатъчно, Ал. — От смущение генералът си играеше с една купчина книжа. — Можеш да си вървиш. Благодаря ти!
Сержантът отвори вратата на Алена. Коленете й омекнаха едва долу, в стаята за почивка. Поседя известно време трепереща в едно кресло и се опита да се овладее. Тъкмо се беше заела отново с работата си когато Коул застана пред нея.
— Май ви докарах големи неприятности, а?
— Съвсем не — отвърна Коул и прокара бавно ръка през косите си. — И без това вече им бях разказал всичко, което си спомнях. Трябваше им само твоето потвърждение.
— А?
— Всичко е наред. Слушай, прибери си сега нещата. Искам да свършиш една работа за мен. Не знам кога ще отида пак при мисис Хоутърн. — При тези думи той извади един плик от куртката си. — Вероятно това ще й е необходимо, за да не може нашият приятел Жак да я притеснява отново. Смяташ ли, че можеш да й го занесеш, без да го изгубиш?
Алена въртеше копчетата на дрехата си.
— Все пак си мисля, че ви създадох доста грижи.
— Не, по дяволите! — кипна Коул. — Сам съм си виновен! И стой далеч от реката! Следващия път може наистина да ми се прииска да се удавя! — Преди да напусне с бързи крачки помещението, той извика през рамо:
— До края на деня си свободен!
Не беше необходимо да й се повтаря. При мисис Хоутърн можеше поне да измие лицето си и донякъде да възвърне човешкия си вид.
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
Алена се чувстваше притеснена повече от всякога от маскировката си. Името й беше в устата на всички. Върху нея тежеше клеймото на позора — Алена Макгарън беше търсена както от Съюза, така и от Конфедерацията. Всички искаха да я видят на бесилото. В най-добрия случай щяха да я заточат в Шип Айлънд или във Форт Джексън, но там изпращаха само верни на Юга пленници и за нея щеше да бъде ад, тъй като всички смятаха, че тя е взела участие в избиването на пленените южняци. Ако искат, нека си мислят, че съм предателка, каза си мрачно тя.
Повече от седмица вече Коул прекарваше нощите на работа в лазарета. Всяка вечер Роберта заспиваше с плач и смущаваше заслужения с тежък труд сън на останалите. След девет дни Коул за първи път се прибра вечерта. Роберта го посрещна, засияла от щастие.
— О, Коул, мили мой, толкова се притеснявах за теб! — Тя се усмихна триумфално на Алена, която беше дошла в кухнята, за да си налее чаша мляко. Днес Роберта най-сетне смяташе да навакса първата си брачна нощ. — Ела, скъпи, трябва да си много уморен — тя се притисна плътно до съпруга си и хвърли злорад поглед към Алена.
— Първо искам да разседлая коня си.
— Глупости! Тази работа може да свърши и Ал. Той знае как.
Алена прекара безсънна нощ. На следващата сутрин слезе в обичайния час по стълбите към кухнята. За нейно учудване Коул вече седеше на масата. Потънал в дълбок размисъл, той бъркаше с лъжичка в една празна чаша. Алена не можа да понесе тази гледка. Услужливо хвана каната за кафе и понечи да му налее. Ненадейно изтръгнат от унеса си, Коул обърна чашата и врялата течност се изля в скута му. Той скочи на крака със силен вик.
— Какво правиш, недодялано говедо? Май искаш да ме превърнеш в нещастен евнух?
Алена не можа да измисли друго, освен да изсипе една кофа студена вода там, където му пареше. Коул стоеше като гръмнат. Той гледаше втрещено Ал, докато Дулси едва прикриваше усмивката зад ръката си. Беше наистина рядкост един янки да бъде подреден безнаказано по този начин.