Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Докато го казваше, Гейдж се запита какъв ли ефект оказва разговорът им върху самата Шимейн и я погледна крадешком. Момичето явно беше притеснено, но причината за това, изглежда, бе преди всичко фактът, че й липсваха достатъчно сили да държи Андрю на ръце. Цялото й тяло трепереше от усилията, които полагаше, за да не го изтърве, но беше очевидно, че всеки момент ще рухне на пода заедно с момчето.
Без да го е грижа дали ще предизвика ревността и възмущението на своята гостенка, Гейдж се спусна на помощ на прислужницата си. Шимейн, която копнееше да предаде товара си в по-силни ръце, се приведе напред. В същото време господарят й провря ръка между нея и Андрю, за да поеме своя син. Бузите й пламнаха, когато дланта му се плъзна по гърдите й, и Шимейн панически понечи да отстъпи назад, но за неин ужас се оказа, че е впримчена от Андрю, чиито пръсти се бяха заплели в разкъсаната дантела на яката й. В отчаян опит да се освободи от него и преди всичко от баща му, тя вдигна ръце зад врата си и сляпо задърпа дантелата.
— Остави на мен — скара й се Гейдж и отмести едната й ръка. — Така само усложняваш нещата.
Макар че прекрасно съзнаваше ужаса, който я очаква, Шимейн покорно застина на място, за да не влоши положението още повече. Тъй като Андрю беше между тях, Гейдж трябваше да се наведе съвсем близо до лицето й, за да може да разплете пръстите на сина си от дантелата. Шимейн долавяше дъха му, усещаше близостта му с цялото си същество, но не смееше да вдигне очи към красивото му лице. Погледът й бе неотлъчно вперен в Андрю, който търпеливо понасяше опитите на двамата възрастни да го отделят от бавачката му.
Гейдж също усещаше съвсем ясно мекия натиск на женската гръд върху ръката си, но колкото и да му беше приятно да е тъй близо до Шимейн, не можеше да си позволи да се увлича, особено сега, когато Роксана стоеше и ги наблюдаваше.
Гледката на двамата души пред очите й разбуди в гърдите на Роксана познатите копнежи, които бе изпитвала толкова често, откакто познаваше Гейдж Торнтън. В този момент би дала всичко, за да е на мястото на презряната прислужница, но вместо това стоеше сама и напълно забравена. Не за пръв път й се случваше да я пренебрегват, когато наоколо има и друга жена. Само че сега бе по-лошо от всякога.
За чувствата на Роксана бе тежък удар да узнае, че мястото й в дома на Торнтън е било заето от една престъпница, но поне беше хранила надежди, че Алма Петикоум нарочно налива масло в огъня с твърденията си, че момичето е забележително красиво, може би по-красиво дори от Виктория. Старата клюкарка никога не правеше комплименти на някого, освен ако не искаше да засегне с тях своя слушател. Но когато видя Шимейн със собствените си очи, Роксана едва не припадна, защото разбра, че този път Алма не е преувеличила. Момичето беше изключително хубаво, колкото и да й бе трудно да го признае. И макар да копнееше не толкова за работата в къщата на Гейдж, колкото за сърцето му, сега предчувстваше, че то също може да й бъде отнето. Страхът да не загуби Гейдж не беше нещо ново за нея, но в този момент Роксана усещаше по-силно от когато и да било болезнената му хватка, която разбуждаше старата омраза, впила лепкавите си пръсти дълбоко в сърцето й още преди няколко години.
Не можеше повече да издържа да ги гледа заедно. Трябваше да сложи час по-скоро край на този нагъл и отблъскващ фарс. Тя решително тръгна напред с пламнали от ярост очи.
Пръстите на Андрю най-сетне бяха освободени и с въздишка на облекчение Шимейн отстъпи залитайки назад. Все още се боеше да погледне господаря си. Преди обаче да намери време да се успокои, до слуха й достигна звука на приближаващи се стъпки. Тя се обърна, за да се сблъска с един леден поглед, който бе толкова натежал от ненавист, че Мориса с основание би се гордяла, ако можеше да го постигне. Шимейн стреснато отстъпи назад, опасявайки се да не бъде нападната.
Но русокосата се нахвърли върху нея като побесняла тигрица.
— Ти, подла малка кучко…
— Роксана! — извика Гейдж, като се обърна, изумен от злобното й съскане. Макар че преди години Роксана недвусмислено му бе обяснила колко е разочарована от това, че се е оженил за друга, тя никога не беше нападала Виктория по този злостен начин. — Няма да търпя да слушам подобни обиди в къщата си! Чуваш ли?
Резкият му тон угаси яростта на русокосата жена. Тя се обърна към Гейдж като замаяна и се взря в него с наранен, умоляващ поглед.
— Нима си заслепен от преструвките на това момиче, Гейдж? Не виждаш ли как ти се предлага… как ти позволява да я докосваш?