Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
Прозрението я връхлетя като алено слънце, изгряващо над поле, където хиляди бойци са намерили смъртта си. Сузана се хвърли напред, без да обръща внимание на силата на Мия, крещейки отново и отново, и отново:
— Кучка! Мръсна предателска кучка! Ти си им казала къде ще ги отведе Вратата! Къде ще изпрати Еди и Роланд! Ах, ти, проклета КУЧКА такава!
СЕДЕМ
Мия беше силна, ала неподготвена за тази неочаквана атака. Щурмът бе особено свиреп, понеже Дета също бе присъединила своята отмъстителна енергия към прозрението на Сузана. За миг похитителката беше запратена назад с ококорени от изумление очи. В хотелската стая телефонът се изплъзна от ръката на Мия и падна на пода. Тя се заклатушка тромаво и едва не падна върху едно от леглата, после се завъртя рязко като подпийнал танцьор. Сузана я зашлеви и на бузата и се появиха червени белези, наподобяващи удивителни знаци.
— Какво правя всъщност? Удрям себе си — помисли си тъмнокожата жена. — Все едно да трошиш оборудването — пълна глупост. — Въпреки това обаче не можеше да се спре. Чудовищният характер на онова, което Мия бе направила, отвратителната и предателска постъпка…
Нейде вътре, на някакъв ринг, който не беше материален (ала не беше и изцяло мисловен), Мия най-накрая успя да сграбчи Сузана/Дета за гърлото и да я отблъсне. Очите на похитителката продължаваха да са ококорени от изненада. „Както и от срам“ — помисли си Сузана. Безногата жена се надяваше, че ничията дъщеря е способна да изпитва срам, че не е надживяла това.
„Сторих онова, което трябваше — не спираше да повтаря Мия, докато я изтласкваше към карцера. — Става въпрос за моето мъниче — всички са против мен, всички! Затова просто сторих онова, което трябваше.“
— Ти обрече на смърт Еди и Роланд заради своето чудовище! Ето какво си направила! — изкрещя Сузана. — Според това, което си подслушала и после си изпяла, Сейър се е уверил, че ще използват Вратата, за да продължат пътешествието към Кулата, нали така? Колко души е изпратил срещу тях?
Единственият отговор беше издрънчаването на желязната врата. Само че този път звукът се повтори… и потрети. Мия бе впила ръце в гърлото на домакинята си и очевидно не искаше да поема никакви рискове. Този път вратата на карцера бе тройно залостена. Карцер? По дяволите, повече би му прилегнало Черната дупка на Калкута.
— Когато се измъкна оттук, ще се върна в Когана и ще изключа всички машини! — извика Сузана. — Не мога да повярвам, че се опитвах да ти помогна! Е, майната му! Отсега нататък се оправяй сама!
Ти не можеш да се измъкнеш оттук — отговори Мия, а тонът и беше почти извинителен. — По-късно, ако мога, ще те оставя на спокойствие…
— Колко ли ще съм спокойна, като знам, че Еди е мъртъв? Нищо чудно, че искаше да сваля този пръстен! Как би могла понесеш допира му до кожата си, след като знаеш какво си направила!
Мия вдигна слушалката и се заслуша, ала Ричард П. Сейър не я чакаше от другата страна на линията. Навярно имаше места за обикаляне и болести за разпространяване, помисли си Сузана.
Ничията дъщеря постави телефона на мястото му и огледа празната, стерилна стая така, както правят хората, които нямат намерение да се връщат повече на дадено място и искат да са сигурни, че са взели всичко, което им трябва. Тя потупа единия джоб на дънките си и почувства тънката пачка банкноти. Плъзна ръката си по другия и напипа подутината, свидетелство за наличието на костенурката — нейната skolpadda.
— Съжалявам — изрече Мия. — Трябва да се грижа за мъничето си. Всички са срещу мен.
— Не е вярно — обади се Сузана от заключената стая, където бе захвърлена. Къде ли се намираше всъщност? Може би в най-дълбоките и скрити подземия на Замъка над Бездната? Вероятно. Имаше ли някакво значение изобщо? — Аз бях на твоя страна. Аз ти помогнах. Аз спрях проклетите ти родилни болки, когато бяха нетърпими. А виж какво направи ти. Как ми се отплати. Как можеш да бъдеш толкова мерзка и долна?
Мия застина с ръка върху дръжката на вратата на стаята, а страните и се обагриха в червено. Да, тя наистина се срамуваше. Ала срамът едва ли щеше да я спре. Нищо не можеше да я спре. Поне докато не настъпеше онзи прекрасен момент, в който Сейър и приятелчетата му не и забиеха нож в гърба, предавайки я на свой ред.
Да, обаче кой знае защо мисълта за подобно неизбежно развитие на събитията не донесе никакво удовлетворение за Сузана.