Целувката на прокудения
- Автор: Хейстингс Сюзън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на прокудения». Краткое содержание книги:
С кратко движение на ръката Дьо Казевил заби камата в сърцето на спящия. Старецът дори не гъкна. Убиецът измъкна ключовете от колана му, вдигна една факла и забърза надолу по стълбата към затвора. От острието на камата му капеше кръв, но той не си направи труда да го почисти. С каква радост щеше да пререже гърлата на двете глупави гъски! Освен това на шията на едната го очакваше специална награда!
Ала пред вратата на тъмницата го очакваше най-голямото разочарование в живота му. Вратата зееше отворена, затворът беше празен!
Яздиха през цялата нощ. Само веднъж направиха кратка почивка, за да дадат отдих на конете. Изабела отдавна беше загубила ориентация. Многократно промениха посоката, за да заличат следите си. След това заваля. Макар да се радваше, че се е спасила от затвора на Гундрам, Изабела изпитваше странно недоверие. Защо не яздеха към замъка на княза? Какви бяха тези двама мъже и какво възнамеряваха да правят с тях?
През сивата пелена на дъжда пред тях изникнаха очертанията на полуразрушен замък. Мъжете се огледаха бдително и едва след това завиха нататък. Изабела изпита тревога.
— Какво е това? Къде ни водите? Това не е замъкът на баща ми!
— Съвсем правилно, мадам! Това е разбойническо гнездо. И там ви очакват с копнеж. — Като видя ужасеното лице на Изабела, Рудолф избухна в тих смях. — Няма от какво да се притеснявате, принцесо! Чака ви изненада!
Матилда се обърна на седлото, доколкото можеше. Косата й беше разрошена от бързата езда, бузите й пламтяха. Тя погледна загрижено в кестенявите очи на рицаря и той се наведе съвсем близо до лицето й.
— Не се бой, котенце — произнесе нежно той. — Нищо лошо няма да ви се случи.
— Аз не се страхувам за себе си — отговори твърдо тя. — Страх ме е за господарката ми.
Погледът му беше топъл и пълен с доброта.
— Гарантирам с живота си, че нито Изабела, нито вие ще пострадате. — Той я прегърна и силните му ръце й вдъхнаха сигурност. Тя се облегна на гърдите му и тихо въздъхна. Бяха избягали от един затвор и в момента бяха на път към несигурно бъдеще, но никога не се беше чувствала така добре като в този момент!
Мокри, мръсни и изтощени, най-после стигнаха до замъка, който стърчеше мрачен и заплашителен на фона на тъмното небе. Портата беше отворена, дворът беше пълен с жени и мъже, които тичаха един през друг, разседлаваха коне, водеха ги на водопой или ги търкаха със слама. На голям куп бяха натрупани копия, стрели и лъкове, мечове, брони. Изабела се оглеждаше смаяно. Война ли се готвеше? Откъде идваха всички тези хора? Кои бяха?
Патрик й помогна да слезе от коня, докато Рудолф внимателно свали Матилда от седлото. Пажът поведе конете към обора, за да ги разседлае и почисти.
Матилда изпита съжаление, че ездата беше свършила. Но сега трябваше да се погрижи за Изабела, която стоеше насред двора и се оглеждаше безпомощно. Няколко мъже пристъпиха към двете дами. Все още носеха ризници, шлемове и наметки. На нито една нямаше герб. Един от тях беше с руси къдрици, които падаха по раменете, и със сини очи, които в момента светеха любопитно.
Сърцето на Изабела заби като безумно: това беше красивият певец, който изпълни онази забележителна песен в замъка на баща й! Поетичният текст трогна сърцето й, през последните дни мислите й бяха изцяло заети от тайнствения рицар… Очите му! Изабела се олюля и Рудолф, който беше най-близо до нея, бързо я подкрепи, за да не падне. Това беше нейният рицар!
— Добре дошла в моето царство, принцесо! — извика рицарят и разпери ръце, сякаш искаше да прегърне целия свят.
Изабела го гледаше замаяно. Нищо не напомняше за трубадура в синьо-бяла туника. Днес носеше проста ленена риза, върху нея плетена ризница и кожен нагръдник, укрепен с метални плочи. На колана бе препасал широк меч. Русата коса се развяваше от вятъра. А на шията му висеше верижка, която й беше много добре позната. Амулетът на свети Мартин!
— Кой сте вие? — попита тя с треперещи устни.
Мартин не можеше да откъсне поглед от нея. Сладките устни, които беше целунал някога в градината, бяха опънати в тънка линия. В очите святкаха недоверие и надменност.
— О, нима не се представих? — Той се поклони подигравателно. — Позволете, аз съм Мартин от Трейтнар, рицар на германския император и васал на вашия баща.
Изабела се отдръпна рязко и се удари в Рудолф, който остана твърд като скала.
— Вие сте престъпник! За главата ви е обявена награда!
Мартин отново се поклони.