Целувката на прокудения
- Автор: Хейстингс Сюзън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на прокудения». Краткое содержание книги:
— Знам и това ме ласкае. След като ограбиха правото и честта ми, наградата за главата ми е поне малко обезщетение. — В гласа му звучеше горчив сарказъм.
Изабела присви очи.
— Вие не сте нищо повече от един проклет разбойник! Какво искате от мен?
— Какво ли? — Мартин се развесели още повече. Пристъпи съвсем близо до нея и погледна в очите й. Те съдържаха всички цветове на морето: от най-светлото синьо на лагуната, през смарагдовото на дълбоките вълни, до сребърните искри на морската пяна. Искаше му се да се потопи в тях за цяла вечност, но се изтръгна със сила от прекрасната гледка и отметна глава назад. — Какво се прави с такова златно пиленце?
Изабела пребледня.
— Не смейте да ме докоснете! Няма да останете жив!
— Вярвам ви, скъпа. Ала забравяте в какво положение се намирате. — Той се засмя, но смехът не стигна до очите му.
— Така ли? — Пак тази проклета надменност! — Баща ми ще изпрати войниците си да ме освободят от това разбойническо гнездо. Освен това Гундрам много скоро ще забележи отсъствието ми и тогава… Ще ви притиснат от две страни.
Мартин изкриви уста в горчива гримаса.
— Толкова ли ви се иска да се върнете при Гундрам?
— Не, разбира се… всъщност аз… това изобщо не ви засяга! Вие ще бъдете наказан!
— Надявам се на малко развлечение и забавление в замъка си, прекрасна Изабела. Затова възнамерявам да удължа пребиваването ви.
— Какво искате да кажете? — извика гневно тя.
— Само, че известно време ще бъдете моя гостенка.
— Дори не мисля. Нямам никакво желание да остана в компанията ви. — Изабела се извърна отвратено. Мартин се усмихна невинно и направи подканващ жест.
— Всъщност нямате друг изход. Вие сте моя заложница.
Порутеният замък беше много стар. Единствено стената с галерия от бойници и останки от отбранителна кула бе от масивен камък. Жилищната кула бе пропаднала и разрушена до първия етаж. Обитателите на руината се бяха настанили, както можеха, в оцелелите помещения. Вътрешните сгради бяха от плет, измазан с глина, покривите от тръстика и слама. Най-стабилната постройка беше оборът за конете. До него се намираше едноетажната главна къща, по-голямата част от която беше заета от рицарската зала — огромно помещение без никакви украси. По цялата дължина се простираше грубо скована маса, от двете й страни имаше пейки. Никъде не се виждаха знамена, гербове, килими или картини. В къщата имаше още две помещения, които използваха за килери. Няколко мъже тъкмо опразваха единия.
Мартин преведе Изабела и Матилда през тесен коридор между рицарската зала и стаите. Миришеше неприятно на кисела бира и зеле. Изабела смръщи носле. Май затворът на Гундрам щеше да се окаже по-комфортен!
— Това ще е вашата стая, принцесо! За съжаление не мога да ви предложа лукса, на който сте свикнали, тъй като бях лишен от цялото си богатство. — Гласът му отново звучеше саркастично и нямаше нищо общо с мекия, приятен баритон на певеца от празника на княза.
Изабела огледа празното помещение.
— В затвора на Гундрам имахме поне нар за спане — отбеляза раздразнено тя.
— Ще видя дали ще се намерят някакви стари мебели, които да ви напомнят за луксозния живот — отвърна Мартин и излезе от стаята. Отвън се спусна резе. Пак бяха затворнички!
За момент Изабела остана загледана в затворената врата, после дълго трупаният гняв избухна с дива сила.
— Какво си въобразява този разбойник? Ще заповядам да го окачат на най-близкото дърво и лично ще дръпна въжето! Освободи ме от затвора на Гундрам, за да ме вземе за заложница! За всички мъже ли съм само залог за размяна? Господи, как ги мразя! А този Мартин със сините очи не е нищо повече от най-обикновен разбойник, убиец, безчестник! Защо бях толкова глупава да повярвам, че е нещо особено? Извиваше се като змия, изигра съвършено ролята на благородния рицар, на нежния трубадур, на влюбен до уши! Всичко е било лъжа! Искал ме е за заложница!
След като крещя, плака и тропа с юмруци по вратата, тя падна на пода в един ъгъл на стаята и захълца сърцераздирателно.
Матилда я наблюдаваше плахо, изпълнена със съчувствие. Изабела очевидно преживяваше огромно разочарование. Мечтата за сребърния рицар се пукна като балон. Сега седеше тук в разкъсаната златна рокля, с разрошена коса и мръсно лице и хълцаше, сякаш никога нямаше да престане. Какво бе останало от гордата принцеса?
— Защо не се опиташ да разбереш причините, които са го подтикнали да постъпи така? — подхвърли плахо тя.
— Какво да разбера? — сопна се Изабела. — Че ме държи като пленница в тази стая, която не става и за слугиня?
Матилда се почувства напълно безпомощна. Самата тя изобщо не беше отчаяна. Но все пак беше камериерка на Изабела, нейната приятелка, довереница, сестра. Въпреки това усещаше малка пукнатина в непоколебимата си вярност. Какво се бе случило?