Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
— Бремен е бил прав. Паранор е паднал. Всички друиди вътре са мъртви. Ако има други избягали освен спътниците ти, значи се крият някъде.
Тей се взря в него, като се опитваше да осмисли ужасяващия смисъл на чутото, после се обърна към Прейа. По лицето й не се четеше никаква изненада. Тя вече знаеше.
— Изпратил си Прейа в Паранор? — бързо попита той, внезапно осъзнал защо тя е тук.
— А кого другиго? — попита Джърл сухо. И беше прав. Тей го бе помолил да изпрати някой надежден, а нямаше друг по-надежден от Прейа. Но това беше опасна задача, изключително рискована и Тей би избрал друг за нея. Осъзна, че всъщност причината за това е отношението му към нея. Но от това не се почувства особено благороден.
— Кажи му какво си видяла — подтикна я тихо Джърл.
Тя се обърна към Тей, бакърените й очи гледаха меко и някак успокоително.
— Прекосих Стрелехайм без инциденти. Имаше троли, но нямаше никакви следи от гномите и черепоносеца, които си видял. Навлязох в Драконовите зъби по изгрев на втория ден и се отправих право към крепостта. Портите бяха отворени и вътре цареше пълно мъртвило. Влязох без особени трудности. Всички стражи лежаха избити, някои от оръжие, а други разкъсани от нокти и зъби, сякаш са ги нападнали животни. Друидите бяха вътре, всичките мъртви. Някои бяха убити в битка. Други са били извлечени от Заседателната зала и зазидани в килиите. Успях да проследя пътя им и да открия гробниците.
Тя замълча, забелязала ужаса и тъгата, които пролазиха в очите му, щом той си спомни онези, които бе оставил след себе си. Една тънка ръка се приближи към неговата.
— Имаше и следи от втора битка, която се е провела на стълбището към главния вход. Тя е по-скорошна, състояла се е няколко дни след първата. Имаше няколко убити създания, същества, които не можах да разпозная. Използвана е магия. Цялото стълбище е почерняло от нея, сякаш по него е минал пламък, оставил след себе си само пепел и смърт.
— Бремен? — попита Тей.
Тя поклати глава.
— Не зная. Вероятно. — Ръката й легна леко върху неговата. — Тей, съжалявам.
Той кимна.
— Макар че го очаквах през всичките тези дни, макар че се опитвах да се подготвя да го приема, все пак ми е трудно да те слушам как го изричаш. Всички мъртви. Всички, с които работих и живях толкова години. Може би дори и Бремен. Това ме кара да се чувствам някак пуст отвътре.
— Е, това вече се е случило и нищо не може да се направи — намеси се Джърл и стана. — Трябва да говорим със Съвета сега. Ще отида при Балиндарох и ще назнача среща. Той може и да пофучи, но ще намеря начин да го накарам да ни изслуша. Междувременно Прейа може да ти каже всичко останало, което искаш да узнаеш. Бъди силен, Тей. Ще успеем да постигнем своето.
Той тръгна, без да поглежда назад, както винаги — човек на действието. Тей го погледа как се отдалечава, после се обърна към Прейа.
— А ти как си?
— Добре. — Тя го погледна насмешливо. — Изненада се, че аз отидох в Паранор, нали?
— Да, беше доста егоистична реакция от моя страна.
— Но и много мила — усмихна се тя. — Радвам се, че се върна, Тей. Много ми липсваше. Винаги ми е било интересно да разговарям с теб.
Той протегна дългите си крака и се загледа отвъд Каролан, откъдето към Градините се задаваше отряд от Черните часови.
— Но сега едва ли е така. Изобщо не зная какво да кажа. Тук съм от четири дни и вече мисля за заминаване. Чувствам се някак без корени.
— Е, ти отсъства доста време. Сигурно градът ти изглежда чужд.
— Не мисля, че вече принадлежа на това място, Прейа. Може би вече не принадлежа на никое място, щом Паранор го няма.
Тя се изсмя леко.
— Познавам това усещане. Само Джърл никога не е бил спохождан от подобни съмнения, защото не си ги позволява. Той принадлежи на това място, иска да бъде така; готов е да се нагоди към него. А аз не мога да го направя.
Останаха смълчани за момент. Тей се опитваше да не я гледа.
— Ти ще се отправиш на запад след няколко дни, когато кралят те изпрати да търсиш Камъка — каза тя накрая. — Може би ще се почувстваш по-добре, когато това стане.
Той се усмихна.
— Джърл ти е казал.
— Джърл ми разказа всичко. Аз съм негов спътник в живота, въпреки че той не го осъзнава.
— Ако е така, значи е глупак.