Вълчият талисман
- Автор: Гиър У. Майкъл, Гиър Катлийн О’Нийл
- Серия: the first north americans #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Живко Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълчият талисман». Краткое содержание книги:
Тя потри нервно рамене.
— Живяла съм сред тях преди.
— Но не и като Съногадателка — възрази Пеещите камъни. — Когато човек търси Съня, той идва на такова място… далеч от нещата, които биха могли да отвлекат вниманието му и които увековечават илюзията на живота. Много по-лесно е да се съсредоточиш в самота. Около теб няма женски смехове, детски плач. Няма мъже, мъже, които разказват истории и кучета, които скимтят и се дърпат. Не те обременяват проблемите на хората, живеещи заедно.
Душата и се стегна на възел: „Да живея сред хората? Да се противопоставя на Храбър мъж? Това ли вижда в бъдещето Пеещите камъни? — Тя затвори очи и пое дълбоко дъх. — Никога не бих живяла сред Строшените камъни. По-скоро ще се самоубия.“
— Не разбирам какъв е проблемът. Слънчевите хора са здрави и силни. Всеки клан си има Човек с летяща душа, който да Сънува. Защо имат нужда от мен?
Той примигна и я изгледа замислено.
— Идването на Слънчевите хора е изменило Спиралата.
— Спиралата?
— Много кръгове, вплетени един в друг, без начало и без край. Спиралата е самият свят. От земята никнат растения. Някои животни ядат растенията. Хората ядат и животните и растенията. Когато хората и хищниците измират, телата им се връщат в земята. Можеха ли растенията да никнат, ако телата на живите същества не наторяваха почвата? Щяха ли да оцелеят животните, ако нямаше растения, които да ядат? Къде започва всичко? И къде свършва? Спиралата представлява всичко, което съществува — и същевременно не съществува. Къде започва душата? А къде свършва? Силата протича през Спиралата. Първият човек Танцува в Спиралата. Вълчият Талисман Възпява Спиралата. Спиралата представлява Върховното цяло.
— Всичко, което съществува, и същевременно не съществува — тези думи и направиха силно впечатление.
— И дори повече от това.
— Добре, ще говорим за него по-късно. Искам да ми разкажеш за Слънчевите хора. Каза, че те променят Спиралата.
— Спиралата е част от света и същевременно не е. — Пеещите камъни направи кръг с ръка. — Мисли за нея като за отражение в езеро. Отражението част от водата ли е? Или част от светлината? Ако вятърът образува вълнички във водата, отражението се накъсва. Ако водата се движи, отражението се изкривява. Ако потопиш пръст във водата, кръговете отново променят отражението. Същото нещо причинява на Спиралата идването на Слънчевите хора. Те образуват кръгови вълнички в Спиралата, защото не познават Върховното цяло.
— Но нали всичко е част от Върховното цяло, значи и те са част от него.
— Дали е така? — Усмивката на Пеещите камъни трогна душата и.
Тя сви юмруци:
— Тогава не разбирам. Ако Върховното цяло представлява всичко, което съществува и същевременно не съществува, Слънчевите хора би трябвало да са част от него.
Той вдигна лице, излагайки го на слънчевите лъчи.
— Те са част от Върховното цяло… но не го съзнават. Забулили са се с илюзии. Живеят отделно от всичко друго. Когато ти живееше при Слънчевите хора, колко пъти си ги чула да говорят за Върховното цяло? Колко често Съногадателите им говорят за Върховното цяло или напускат лагерите си, за да търсят видения?
Тя присви очи.
— Те стоят в палатките си и изпращат душите си в Лагера на мъртвите. Оттам черпят Силата си. От душите на мъртвите.
Изражението на лицето му не се промени.
— Слънчевите хора са нови по тези земи. Те са младо и жизнено племе. Ти си живяла между тях. Кога за пръв път почувства Върховното цяло?
— Когато умря Ярка луна.
— А преди това? Познаваше ли Върховното цяло или бе доволна, че познаваш света такъв, какъвто е?
Тя пое дълбоко дъх.
— Мислех, че познавам света такъв, какъвто е.
— В жилите ти тече кръвта на Първия човек. Може би затова той те е изпратил при Слънчевите хора. За да ги научиш.
Тя поклати глава:
— Но аз не чувах зова на Върховното цяло и сред Земните хора. А те са произлезли от Първия човек.
— Така е — кимна леко Пеещите камъни. — Но и те също са заменили Върховното цяло с една илюзия. Забравили са за Спиралата, за която им е разказвал Танцуващият с огън. Двамата с Тиха вода се приближавате до Върховното цяло по различни начини. Неговата душа е устроена тъй, че усеща отражението на Върховното цяло около себе си. Твоята душа пък е устроена тъй, че да може да Сънува. Силата те познава, Бяла пепел. Ти си мост между световете… по същия начин както дънерът на някое дърво образува мост над буйна река. Ти докосваш и двата бряга.