Смъртта е занимание самотно
- Автор: Брэдбери Рэй Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта е занимание самотно». Краткое содержание книги:
— Най-невероятно прелестното тяло в световната история! — Това бе прокламация. — И то е мое, цялото мое. Мое — за да го имам и да го пазя. Не, не, не бойте се. Ето!
Дръпна си палеца от лицето на невероятно прелестния младеж.
Показа се ликът на стария ястреб, древния германски воин, генерала от африканския танков корпус.
— Боже мой! — възкликнах. — Та това сте вие!
— Да, аз! — отвърна Джон Уилкис Хопууд.
Отметна глава в онази безмилостна гримаса, от която искряха саби и бляскаше стомана. Засмя се безгласно, в чест на миналите времена, когато филмите не бяха проговорили.
— Това съм аз! — повтори.
Свалих си очилата, избърсах ги и погледнах отблизо.
— Не. Не е измама. Не е фотомонтаж.
Заприлича ми на фотографските вестникарски загадки от детството. Лица на президенти, нарязани на три и разместени. Брадичката на Линкълн, носът на Вашингтон, а най-отгоре — очите на Рузвелт. Смесени и разбъркани с лицата на още трийсетина президенти, които трябваше да пренарежеш и презалепиш, за да спечелиш десет долара.
Но тук тялото на млад мъж като гръцка статуя беше сраснато с шията, главата и лицето на този орел-сокол-лешояд, възнасящ се към злодеянието, лудостта, а може би и двете.
Докато надничаше иззад рамото ми, в очите на Джон Уилкис Хопууд се четеше тържеството на волята, сякаш за пръв път виждаше тази проклета красота.
— Смятате го за измама, нали?
— Не. — Но все пак погледнах крадешком към вълнения му костюм, свежата колосана риза, грижливо опнатата колежанска вратовръзка, жилетката, копчетата за ръкавели, лъскавата тока на колана, сребърните щипки, стегнали глезените.
Помислих си за бръснаря Кейл и за липсващата глава на Скот Джоплин.
Джон Уилкис Хопууд поглади жилетката и крачолите с поръждавели пръсти.
— Да — засмя се, — сега е покрито! И няма да повярвате, докато не ме посетите. Няма да повярвате, че старият полурухнал някогашен Ричард Трети е пазител на възлюбленото слънчево момче! Възможно ли е чудото на младостта да се съвкупи с един стар морски вълк? Защо Аполон ляга с…
— Калигула? — изтърсих и замръзнах.
Ала Хопууд не се обиди. Засмя се и кимна, докосвайки ме по лакътя.
— Калигула! Да. Сега волята има думата, докато Аполон се спотайва и чака! Сила на волята — ето я тайната. Сила на волята. Здравословни храни, да, те са същността на актьорския живот. Длъжни сме да поддържаме тялото, както и духа! Долу белият хляб, долу шоколадчетата…
Трепнах и усетих как последните ми шоколади се разтопяват в джоба.
— Долу сладкишите, долу бисквитите, долу концентратите, та дори отчасти и сексът. В леглото — най-късно в десет. Ставане рано, тичане по брега, два часа на ден в гимнастическия салон, приятелство — само с треньори, и два часа дневно на велосипеда. Всеки ден, трийсет години поред. Трийсет години! В края на всяка тренировка минаваш ходом край божията гилотина! Бог отсича щурата ти глава на остарял орел и я посажда върху едно опалено от слънцето, вечно мургаво, младежко тяло! Аз си знам какво ми е струвало, но си заслужава. Красотата е моя! Божествено кръвосмешение! Същински Нарцис. Друг никой не ми трябва.
— Вярвам — отговорих.
— Тази почтеност ще ви погуби.
Сложи снимката като цвете в джоба.
— Още не ми вярвате.
— Покажете я пак.
Подаде ми я.
Вгледах се. И както се вглеждах, нощният прибой се втурна по тъмния плаж.
От него изникна един гол мъж.
Трепнах и примигнах.
Това ли тяло, този ли мъж се бе измъкнал от морето, за да ми изкара ума зад гърба на Констанс Ратиган?
Трябваше да разбера. Но събрах смелост само да запитам:
— Познавате ли Констанс Ратиган?
Той настръхна.
— Защо питате?
— Видях я в списъка на Шранк. Реших, че сте два кораба, разминали се в нощта.
А дали не две тела? Той може би се е измъквал от вълните в някоя предишна нощ, когато тя се е хвърляла в тях?
Тевтонските му устни се свиха надменно.
— Нашият филм „Кръстосани саби“ покори Америка през 1926-а. Любовта ни беше вестникарската сензация на онова лято. Аз съм мъжът на нейния живот.
— А вие ли… — подхванах. Може би вие, а не оня режисьор, дето се е удавил, продължих мислено, сте срязали сухожилията й със сабята си, та да осакатее за цяла година?
Но през изминалата нощ не ми се удаде да я огледам за белези. Пъргавата й стъпка доказваше, че всичко е било лъжа, съчинена в далечното минало.
— Непременно идете при А. Л. Шранк, проповедник на холизма, познавач на зен, съвършен мъдрец — подхвърли, докато възсядаше велосипеда. — О, щях да забравя. Той ме помоли да ви предам ей това.