Време на презрение
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #4
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-429-1
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Време на презрение». Краткое содержание книги:
— А тази масова сцена?
— Новиградската уния. Бекер, Джамбатиста и Монк сключват примирие с владетелите, жреците и друидите. Нещо като пакт за ненападение и отделяне на магията от държавата. Страшен кич. Продължаваме нататък. Тук виждаме как Джеофре Монк поема към планината Понтар, тогава все още наричана Aevon y Pont ar Gwennelen, Реката на алабастровите мостове. Монк плувал до Лок Муине, за да склони тамошните елфи да приемат група деца Извори, които да бъдат обучавани от магове-елфи. Сигурно ще ти бъде интересно да узнаеш, че сред децата е било и момчето, наречено по-късно Герхарт от Аеле. Ти се запозна с него преди малко. Сега това момче се казва Хен Гедимдейт.
— Тук — вещерът погледна магьосника — е мястото на една бойна сцена. Няколко години след мирния и успешен поход на Монк войската на маршал Раупенек от Третогор организирала клане в Лок Муине и Еста Хаемлет, избивайки всички елфи, без да ги подбира по възраст и пол. И избухнала война, завършила с касапницата при Шаеравед.
— При твоето дълбоко познаване на историята — усмихна се отново Вилгефорц — не може да не знаеш, че в тази войни не е участвал нито един от известните магьосници. Ето защо нито една от възпитаничките на училището не се е вдъхновила от тази тема. Да продължим нататък.
— Да продължим. А какво е изобразено тук, на това платно? А, знам! Рафар Белия помирява враждуващите крале и слага край на Шестгодишната война. А тук виждаме Рафар, отказващ да приеме короната. Красив, благороден жест.
— Така ли мислиш? — вирна глава Вилгефорц. — Е, във всеки случай това е бил жест с голямо значение. Но Рафар е приел поста първи съветник и фактически е управлявал страната, защото кралят е бил дебил.
— Галерията на славата… — промърмори вещерът, приближавайки се към следващата картина. — А какво имаме тук?
— Историческият момент на създаването на Първия Капитул и утвърждаването на Ордена. От ляво на дясно седят: Херберт Стамелфорд, Аврора Хенсън, Иво Ришер, Агнес от Гланвил, Джофри Монк и Радмир от Тор Карнед. Тук, ако трябва да сме искрени, е мястото на допълнителна бойна сцена. Защото скоро в жестока война са били унищожени онези, които не искали да признаят Капитула и да се подчинят на Ордена. Сред тях — и Рафар Белия. Но историческите трактати премълчават този факт, за да не помрачават красивата легенда.
— А тук… Хм… Това сигурно е нарисувано от млада възпитаница? И то много млада…
— Несъмнено. Впрочем, това е алегория. Бих я нарекъл „Алегория за триумфиращата женственост“. Въздух, Вода, Земя и Огън. И четири знаменити магьосници, магистри, овладели силите на тези стихии. Агнес от Гланвил, Аврора Хенсън, Нина Фиораванти и Клара Лариса де Винтер. Погледни следващото, много удачно платно. На него също виждаш Клара Лариса, откриваща академията за девойки. В сградата, в която сега се намираме. А портретите са на прославените абсолвентки на Аретуза. Ето дългата история на триумфа на женствеността и постепенното феминизиране на професията: Яна от Муривел, Нора Вагнер, сестра й Августа, Джейд Глевисиг, Летисия Шарбоне, Илона Льоантил, Карла Деметия Крест, Виолента Суарес, Ейприл Уенхавър… И единствената все още жива — Тисая де Врие…
Продължиха нататък. Копринената рокля на Лидия ван Бредеворт говореше с копринен шепот, а в този шепот се криеше ужасна тайна.
— А това? — спря се Гералт. — Що за отвратителна сцена?
— Мъченичеството на мага Радмир, на когото жив са му одрали кожата по време на въстанието на Фалка. На заден план гори град Мирт, запален по заповед на Фалка.
— За което скоро след това са изгорили самата Фалка. На клада.
— Това е широко известен факт, темерските и реданските деца и до днес си играят на изгарянето на Фалка в навечерието на Саовин. Да се връщаме, за да можем да огледаме и другата страна на галерията… Виждам, че искаш да ме питаш нещо. Слушам те.
— Изумява ме хронологията. Разбира се, знам как действат еликсирите за подмладяване, но едновременното изобразяване на платната на живи личности и на отдавна починали…
— С други думи, учуден си, че срещна на банкета Хен Гедимдейт и Тисая де Врие, но не намери Бекер, Агнес от Гланвил, Стамелфорд или Нина Фиораванти?