През дебрите на Балкана
- Автор: Май Карл
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През дебрите на Балкана». Краткое содержание книги:
— Няма да го направиш! — прекъсна го сахатчията бързо. — Този човек не е подвластен на нашето правосъдие.
Тогава другият направи важна физиономия и каза със сериозен тон:
— Ти си сахатчията Али и трябва да мълчиш, а аз съм кехаята на това село и имам думата. И така — кой си?
— Чужденец — отговорих аз.
— Откъде?
— От Немче мемлекети.
— Далеч ли е оттук?
— Много.
— Подчинен ли си на някой кехая?
— Поданик съм на могъщ крал.
— Това е същото. Аз съм кралят на Кабач, тоест това, което е и той. Ела, последвай ме!
— Като арестант ли?
— Естествено! Ти си убиец.
— Няма ли преди това да ме попиташ защо съм преследвал този човек?
— Ще го направя утре, щом намеря време и възможност.
— Аз още сега имам време и възможност, но за утре нямам.
— Това не ме интересува. Тръгвай!
Той заповеднически посочи към потока. Тогава обаче Халеф се приближи към него и както имаше навик да прави, му посочи окачения на пояса си камшик от хипопотамова кожа и попита:
— Значи ти си кехаята на това село?
— Да.
— Виждал ли си такъв камшик?
— Често.
— А опитвал ли си го?
— Какво искаш да кажеш?
— Имам предвид следното: ако кажеш още една-единствена груба дума на моя сихди, ефенди и емир, който ми е приятел и спътник, така ще те ударя с този камшик през лицето, че любопитният ти нос ще заприлича на джамията на султан Мурад, Аллах да го благослови. Да не мислиш, че сме дошли в Кабач, за да се възхищаваме на твоя блясък? Или пък си мислиш, че кехаята на едно село е най-великолепният човек на земното кълбо? Виждали сме сипаничави коняри и измамници с отрязани носове, които са били много по-хубави и достойни от теб! Защо Аллах ти е дал криви крака и червена брадавица на носа? Да не би, за да се отличаваш от останалите правоверни? Внимавай да не ме разгневиш! Превъзпитавал съм и други негодници с камшика си!
Кехаята беше по-скоро учуден, отколкото изплашен. Изгледа дребосъка от главата до петите, а след това каза:
— Човече, ти да не си полудял?
— Не, но ако искаш да се запознаеш с един луд, погледни във водата и ще видиш самия себе си. Само луд човек може да се осмели да се държи така грубо с моя ефенди, могъщия емир ха-джи Кара Бен Немзи.
— А ти кой си?
— Аз съм хаджи Халеф Омар бей, закрилник на невинните, отмъстител за всяка несправедливост, господар и учител на всички кехаи, навсякъде, където грее слънцето.
Сега старателният чиновник наистина не знаеше какво да прави. Самохвалството на дребосъка му беше направило голямо впечатление. Той се обърна към мен:
— Господарю, наистина ли си толкова знатен човек?
— Нима не ти приличам на такъв? — попитах го аз строго.
— О, ти наистина изглеждаш като емир, но си виновен за смъртта на този човек.
— Той сам си е виновен.
— Защо?
— Открадна ми коня и аз го преследвах, за да си го взема обратно.
— Деселим от Исмилан краде коне?
— Да не би да не вярваш на това, което казва моят ефенди? — попита Халеф, приближавайки се все по-близо до него, като демонстративно посягаше към пояса си.
— О, не се съмнявам — каза кехаята бързо. — Но може ли ефендито да докаже, че жребецът наистина е бил негова собственост?
— Ето го доказателството!
Казвайки това, Халеф потупа с ръка камшика. Аз обаче посочих към сахатчията и казах:
— Попитай този човек! Той знае, че конят е мой.
— Че откъде знае? Той не те познава, нали си чужденец!
— Познава ме и ме е виждал, че яздя врания кон.
— Вярно ли е?
— Да — отговори сахатчията, към когото беше отправен последният въпрос.
Тогава кехаята се поклони пред мен и каза:
— Вярвам. Въпреки това обаче трябва да ме придружиш до вкъщи, ефенди.
— Като пленник ли?
— Не съвсем, наполовина.
— Добре! Коя половина ще арестуваш? Другата половина няма време да чака и ще продължи пътя си.
Той зяпна с уста и ме погледна. А събралите се от другата страна на потока жители на Кабач избухнаха в смях. Тогава той сърдито им извика:
— Защо се смеете? Крепостни! Роби! Не знаете ли, че съм пълномощник и наместник на султана? Ще заповядам да ви затворят и да ви набият с пръчки!
После се обърна към мен и продължи:
— Защо ме правиш за смях пред хората?
— А ти защо ставаш за смях пред мен? Не е ли смешно да се твърди, че съм ти пленник наполовина?
— Невинността ти е доказана само наполовина!
— Тогава ще ти я докажа цялата!
— Хайде!
— С удоволствие и веднага! Виждаш ли тази пушка и този нож? Ще застрелям или намушкам всеки, който ми попречи да си тръгна. Ето ти и още едно доказателство. Можеш ли да четеш?