Ковачница на мрак
- Автор: Эриксон Стивен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-474-1
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ковачница на мрак». Краткое содержание книги:
Придружаваха ги още четирима, макар че само един заслужаваше сериозно уважение в очите им. Трите братовчедки на Хун Раал, Серап, Рисп и Севег, бяха войници, вярно, но поклоннички на Хун. И ако имаше някаква истина в слуховете, то увереността на Хун в техния съюз беше поне отчасти спечелена под кожите, въпреки че и трите бяха втори братовчедки — не достатъчно близки, за да е престъпление, но достатъчно, за да позачуди някого и Хун да си навлече нечие неодобрително мърморене. Тъй или иначе, ясно беше, че трите млади жени боготворят по-големия си братовчед, и представата, че в сърцевината на това преклонение лежи полова мощ, развеселяваше Шаренас. От друга страна, споделеното съжаление можеше понякога да прилича на вярност, а тъй като така и не беше споделяла постелята на Хун Раал, не можеше да е сигурна дали е едното, или другото. В края на краищата Хун Раал прекаляваше с пиенето.
Подозираше, че рано или късно ще го възседне, но само когато я мотивираше ясна политическа изгода. Самият той не беше достатъчно знатен, въпреки че родът му беше, и тя много добре можеше да види опърничавата му наглост, вечно бореща се с дълга му към лорд Урусандер. Щеше да дойде момент, когато да се наложи някой да го поозапти — заради собственото му добро, — и това, което той би могъл отначало да помисли за триумфално завоевание от негова страна, бързо да се окаже нещо съвсем друго. Няма нищо по-лесно на света от това да унизиш мъж, когато е между женски крака. Ефектът е почти мигновен и винаги безпогрешен.
След това щеше да е лесно да разкара трите братовчедки на Раал с влажните устни. Нямаше да е толкова лесно да разкара последния войник в групата им обаче, който съумяваше някак да изглежда все едно, че язди сам, макар че всъщност беше между тях — до самата Шаренас, отляво. Изправен в седлото, споен като железни мечове в мъж, застрашителен и опасен, Кагамандра Тюлас не беше проговорил, откакто напуснаха Нерет Сор.
Разбира се, той знаеше много добре, че външният пост на Стражите, към който яздеха, е също така назначението на годеницата му, Фарор Хенд, и че преди да е свършила тази нощ, ще застане пред нея — за първи път след обявяването на годежа.
Шаренас толкова искаше да види този момент. Щеше да е… прелестно.
Кагамандра Тюлас беше мъртъв отвътре. Всяка жена можеше да го види само с един бегъл поглед в лишените му от светлина очи. Наранената му душа беше оставена някъде назад, захвърлена на някое бойно поле. Беше коруба, духът на съществото му стържеше като гнили зъби в желязна броня. На Тюлас като че ли не му харесваше, че е жив, сякаш едва ли не копнееше за смъртта, за да се процеди навън мъртвият покой, който го беше обсебил отвътре, да отрови останалото от същността му, плътта му, кожата му, лицето му, след което щеше да може в сетния си дъх да благодари за щедростта на онези, които ще го положат в безмълвната му гробница.
Горката Фарор Хенд. В новия ред, с издигането на Урусандер, политическата целесъобразност нямаше да може да оправдае жестокостта си спрямо такива неща като брак и любов. Силата на Великите домове, с всичките им зорко охранявани порти и стени, с всичките им вълчи ями и смъртоносни капани, щеше да бъде изтласкана настрани. Службата на кралството щеше да се превърне в единствената мярка за стойност. В онова бъдеще, което все повече се приближаваше, Фарор Хенд щеше да е свободна да се омъжи за когото си избере, макар че според иронията на онова бъдеще Кагамандра Тюлас, който беше отдал буквално всичко от себе си в защитата на кралството, като нищо можеше да се окаже най-желаната плячка.
И наистина, кой друг можеше да се окаже най-вероятно застанал до лорд Урусандер, като призрака на роден брат, за да гарантира стискането на ръцете, което щеше да свърже Майка Тъма с командира на легиона? Кой освен Урусандер щеше да е достатъчно храбър и смирен, за да удостои така Кагамандра Тюлас? И не бе ли направила самата Майка Тъма онзи щедър жест на тържествено признание към спасителя на живота на Силхас Руин? Не, Шаренас нямаше никакво съмнение в това, Тюлас скоро щеше да се озове застанал до трона, с едната облечена в метална ръкавица ръка на ефеса на меча му, с празните му очи — оглеждащи тронната зала в търсене на предизвикателство, на каквото никой нямаше да се осмели.