Ковачница на мрак
- Автор: Эриксон Стивен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-474-1
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ковачница на мрак». Краткое содержание книги:
При все това щеше да е окаян съпруг за всякоя жена, щеше да вгорчи всякаква политическа изгода.
Щеше ли да вземе за своя съпруга Фарор Хенд? Така изглеждаше. Решението вече бе всечено дълбоко в камъка, твърдо като волята на каменоделец. Шаренас се замисли мимоходом дали може с лукавство да спести на Фарор такъв живот на скръб и самота. Кагамандра не можеше да бъде достигнат, не можеше да бъде дискредитиран — дори нямаше да си помисли за такова нещо, колкото и сладък да изглеждаше триумфът. Тъй че за Фарор Хенд си оставаше да се справи сама. Шаренас не я познаваше добре, освен че беше от родословната линия Дурав. Страж без офицерско звание — а това едва ли беше пост, който човек би избрал с охота. „Освен ако… помисли защо го направи, да дойде чак тук… сгодена е и няколко дни след това избира собственото си изгнание от Карканас.
Ха! Разбирам. Тя избяга от него. Чак тук, колкото може по-далече от Тюлас. О, колко прелестно! Фарор Хенд — твоят годеник те проследи! Не си ли възбудена? Не си ли замаяна от романтиката на жеста?“
Вечерта във външния пост обещаваше да е доста оживена. Шаренас смяташе да се задържи близо до Хун Раал, докато говори с командира на Стражите в усилията си да сключи съюз с Калат Хустаин. Но колкото и очарователен да можеше да се окаже този разговор, интересите й вече се бяха изместили към драмата, или даже мелодрамата на тази съдбовна среща на годениците.
Горката Фарор Хенд. Щеше да е зашеметена. Щеше да се почувства толкова… уязвима.
А Шаренас тогава бързо щеше да предложи утеха. Разумна, разбираща, готова да изслуша, без да съди — а в онзи самотен външен пост към кого другиго можеше да посмее да се обърне Фарор? „Сподели ми тайните си, сестро, и заедно ще намерим изход от този кошмар. Дори това да означава съсипване на репутацията ти — ще ми благодариш за това след век или два, сигурна съм.
Покажи ми пътеката на своя копнеж, а аз ще хвана ръката ти и ще те поведа по нея. Както правят истинските приятели.“
Точно пред Илгаст Ренд яздеха капитан Хун Раал и Оссерк, синът на лорд Урусандер. Никой от двамата не вдъхновяваше Илгаст. Капитанът беше суетен и нагъл. Бъдещият принц беше най-бледото възможно отражение на баща си, лабилен и склонен към озлобление. Честно казано, беше изумително, че лорд Урусандер е създал такъв наследник. Но пък Илгаст много добре помнеше майката на Оссерк и нейната ненаситност. Ако не бяха физическите прилики между баща и син, като нищо щеше да е повярвал, че Оссерк е издънка от семето на някой друг мъж. Бездната знаеше, това беше век на бясно леене на семе сред тайстите. Жени мамеха, мъже кръшкаха, а сега дори Майка Тъма си беше взела любовник.
В днешно време тръскаха кутрета на пода като гнили плодове. Илгаст не беше очарован от това, в което се бяха превърнали неговите тайсти. Мирът, който бяха спечелили, вече бе опетнен от безделието и осезаемото отслабване на почтеността.
Мислите му се насочиха към Урусандер. Лордът се беше доказал като чудесен военен водач, но краят на войните не му се беше отразил добре. Той също залиташе встрани от пътя, губеше се в странни глезотии, по-подходящи за белокоси духовници с оцапани от мастило ръце.
От Урусандер щеше да се получи един равнодушен крал, а неохотата му да раздава привилегии — ненакърнимата му вяра в справедливостта — скоро щеше да отблъсне поддръжниците му. Хора като Хун Раал нямаше да се окажат облагодетелствани. Никакви богати дарове, никакви удостоявания със земя или титли и никакво накланяне на везните в дворцовото влияние. Колко време оставаше, преди да започнат да заговорничат срещу възлюбения си лорд? Илгаст разбираше тези глупаци много добре. Единствената им искрена амбиция беше собственото им издигане.
Най-голямото му притеснение беше, че извисяването на Урусандер на трона ще доведе до кръвопролитие. Дори крайно удовлетворителното изгонване на Драконъс и неговата чуждоземна пасмина не беше достатъчно, за да облекчи страха на Илгаст. Домашните мечове на мнозинството от Великите домове щяха да се противопоставят на издигането на лорд Урусандер и неговите последователи. В тази позиция имаше нещо повече от защитата на властта, която притежаваха. Познаваше хората си. Политическите машинации от страна на войници като Хун Раал щяха да ги оскърбят до дъното на душите им: щяха да видят съвсем ясно бруталната амбиция зад тези усилия. Щяха да се обидят, след това да се възмутят, а накрая — да се разгневят, благоприличието беше нещо много крехко. Нямаше да е нужно много, за да се разбие. „В свят на кръв всички се давят.“