Ковачница на мрак

Само че бавно бе започнал да осъзнава самотата си и другите рискове, с които бе свързана тази позиция. Беше се пазил от случайно притегляне, особено от страна на легиона, но събитията се развиваха все по-бързо и той вече не се страхуваше, че ще го притеглят. Боеше се, че ще го тласнат.

Знаеше, че има много други като него. Според него не съществуваше по-вярна мярка за глупост от това да си въобразяваш, че светът може да бъде сведен до две страни, едната изправена срещу другата с оголени зъби, размахва оръжия и хвърля омраза по врага. Нещата никога не бяха толкова прости. Илгаст не харесваше неморалността в титлата Консорт на Майка Тъма — ако наистина обичаше Драконъс, трябваше просто да се омъжи за него, по дяволите. В нарастващата мощ на култа на Майка Тъма избуяваше извратена сексуална невъздържаност. Не че беше лишен от страст, но долавяше хедонистично подмолно течение, вихрещо се под екстравагантната показност, гнило в самата си сърцевина.

Ако религиозният екстаз не беше нещо по-различно от кур в путка, тогава превърни в храм всеки бардак и да се свърши. Ако блаженството на спасението беше оргазмена тръпка, кой тогава оставаше да почисти оцапаното? И все пак Майка Тъма сякаш внушаваше тази мизерна капитулация. Всяка вяра, която подтикваше ума да изостави най-великите си дарове — на разум, на скептицизъм — в полза на празни баналности и блясъка, слагащ край на всякакво мислене… е, той нямаше да се примири с това. Нямаше да се заслепи, нямаше да си запуши ушите, нямаше да си затвори устата или да си отреже ръцете. Не беше животно, което да бъде впрегнато в ярема на нечия друга представа за истината. Щеше да намери своята или да умре, докато я търси.

Консортът трябваше да се махне. Майка Тъма имаше нужда от приличен брак или нищо. Дворцовата разпуснатост трябваше да свърши. Но тези твърдения не го притегляха в сянката на Урусандер, също както и не го тласнаха да застане с благородните си събратя. Бяха мнения, не укрепления.

Познаваше Калат Хустаин. Верността му беше безрезервна — към собствения му дом. Хун Раал щеше да се провали и с провала си щеше да всече в списъка на враговете си името на Калат Хустаин.

Илгаст Ренд смяташе да поговори със стария си приятел. Късно през нощта, при Вдигането на стражата, много след като глупаците се напиеха до войнствен ступор долу в главната зала. Щяха да обсъдят новите, гибелни течения и може би, преди разсъмване, щяха да намерят начин как да преплуват през тези свирепи води.

Така се надяваше.

Някоя нощ някой като нищо можеше да пререже гърлото на Хун Раал и той нямаше да липсва на никого. Да оставят Урусандер на интелектуалните му мастурбации не вредеше, а и освен това той беше заслужил последните си години на удоволствие, все едно колко съмнително можеше да изглежда това удоволствие. На Майка Тъма рано или късно Драконъс щеше да й омръзне. Всъщност тя можеше да навлезе толкова надълбоко в магията на Безкрайната нощ — или каквото там почиташе този култ, — че физическите страсти да останат зад гърба й. Да не би да не говореха, че вече е загърната в жесток и студен мрак ден и нощ?