Ковачница на мрак

— Да, сър.

— И побързай, преди да се е появил баща ти!

Аратан отиде до нещата и ги огледа, за да прецени как да вмести в походното си одеяло везните за метали, тежестите и мерките. Имаше една торбичка за тежестите, но не я видя при тях. Преброи десетина мерки за чистия метал, най-тежката от които изпълни дланта му, щом я вдигна. Най-леката беше едва колкото камъче, като дебела монета. Пъхна я в кесията на колана си.

Сагандер кресна нещо обидно и Аратан събра набързо останалото и тръгна към коня си.

Конярчето, момче горе-долу на годините на Аратан, вече беше стегнало багажа му за седлото на скопеца и щом го видя, се намуси и се обърна да го развърже.

— Свали го — каза му Аратан. — Трябва да наместя вътре тези неща.

Конярчето се подчини, след което се дръпна назад, сякаш не искаше да се доближи до странните инструменти.

— Може да си вървиш — каза му Аратан. — Аз ще се оправя.

Момчето кимна бързо, обърна се и се скри в сумрака на конюшните.

Аратан разхлаби грижливо стегнатите възли на походното одеяло. Вече беше прибрал вътре резервните си дрехи, сред които и ботуши от кожа на хенен. Понеже ботушите бяха тежки, се беше погрижил да ги уравновеси, след като Раскан му беше казал, че конете лесно се дразнели от такива неща, особено при дълъг преход. Дръпна каишките и разгъна одеялото. Намести мерките и теглилките, но везните се оказаха много големи. Коленичи и се замисли какво да прави с неудобния инструмент — и тогава усети възцарилата се в двора тишина, нарушена само от тежките стъпки на ботуши. Над него падна сянка и той вдигна очи.

— Защо не си готов? — попита строго лорд Драконъс.

При този въпрос Аратан усети как гърлото му се стегна и задави думите му. Продължи да гледа нагоре, смълчан.

Видя как очите на баща му се изместиха към везните на земята до него, а после баща му се наведе и ги вдигна. Протегна ги настрана и един слуга се приближи, взе ги и забърза обратно към къщата.

— Няма време за това — каза Драконъс.

Аратан се загледа след баща си, щом той закрачи към Каларас. Всички слуги на двора стояха с наведени глави. Учителят Сагандер вече беше при коня си и гледаше към Аратан ядосано.

Аратан бързо нави походната си постеля, като остави вътре теглилките и мерките. Стегна грубо възлите и вдигна багажа зад седлото. Помъчи се малко с каишките — ръцете му бяха непохватни, почти негодни за работа, върховете на пръстите — твърде меки, след като ноктите му бяха изгризани. Най-после приключи и се отдръпна. Обърна се и видя, че баща му вече е яхнал Каларас и е стиснал юздите в облечените си в ръкавици ръце. Раскан тъкмо се качваше на коня си, а двама слуги помагаха на Сагандер. Пограничните стражи при портата бяха изчезнали — явно чакаха навън.

Аратан хвана юздите на Бесра, стъпи непохватно в стремето и за малко да загуби равновесие. Все пак успя да се намести на седлото.