Златото на Спарта
- Автор: Касслер Клайв, Блекууд Грант
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Спарта». Краткое содержание книги:
— Добре, ще видя какво мога да направя. След малко ще се обадя.
Звънна им двайсет минути по-късно.
— Отне ми малко време, но не бих казала, че италианската автомобилна база данни не е защитена от хакери.
— Добре е да го знаем — отбеляза Сам.
— Номерът е на бежово „Пежо“, нали?
— Да — отговори Сам.
— В такъв случай имам лоши новини. Регистрирано е на името на служител на местната полиция. Ей сега изпращам данните.
Сам изчака три минути, докато електронното съобщение пристигне, прегледа го, после благодари на Селма и затвори.
— Или съм карал бързо, без да се усетя, или някой се интересува от нас — обърна се той към Реми.
— Ако беше проблем с полицията, щяха да ни спрат още в Рио Марина.
— Права си.
— Е, поне сме предупредени.
— И знаем как изглежда другият ни преследвач.
По предложение на Чиприани следващия един час разглеждаха Рионел Елба, но бяха предпазливи и гледаха винаги да са заобиколени с много хора и да не излизат от селото. Не видяха и следа от „Пежо“-то и двамата непознати.
Докато се разхождаха ръка за ръка, Сам каза:
— Мислех си за това, което Ивет спомена: че според нея Холков вече е бил тук да търси криптата на Лоран. Бондарук е знаел, че и ние ще стигнем дотук. Логично е.
— Затова си стои на мястото и ни оставя да свършим черната работа.
— Така би било разумно.
В пет и половина се върнаха в музея. Чиприани тъкмо заключваше входната врата.
Къщата му се оказа на по-малко от миля, сгушена зад една маслинова градинка. Синьора Чиприани, едра като мъжа си, с бляскави кафяви очи, ги поздрави усмихнато и ги целуна по двете бузи. Размени няколко думи като картечни изстрели на италиански с Умберто, който ги заведе на верандата и ги покани да седнат. От стрехата висеше завеса от бял повет, създаващ уютна ниша.
— Ще ме извините за момент — каза Умберто, — трябва да помогна на жена си в кухнята.
Сам и Реми се настаниха. След малко Умберто и съпругата му, която той представи като Тереза, се появиха с поднос и чаши.
— Надявам се, че обичате лимончело — каза той.
— Обичаме — потвърди Сам.
Лимончелото всъщност беше леко подсладена лимонада със здравословна доза водка.
— Ченто ани ди салуте и феличита! — рече Умберто и вдигна чаша. След като отпиха, той попита: — Знаете ли какво означава този тост.
— Сто години здраве и щастие? — предположи Реми след кратко замисляне.
— Браво! А сега се насладете на виното. Скоро ще вечеряме.
След вечеря се върнаха на верандата. Наслаждаваха се на здрача и светулките, които премигваха сред дърветата, и отпиваха еспресо. Отвътре се чуваше подрънкването на чинии, докато Тереза разтребваше. Тя категорично отказа на предложението им да помогнат и ги пропъди навън с красноречиво мятане на престилката.
— Откога живееш тук, Умберто? — попита Сам.
— Цял живот. Семейството ми живее тук вече… май триста години. Да, точно така. Когато Мусолини дошъл на власт, баща ми и чичовците ми се присъединили към партизаните и живели години наред в планината. Когато британците най-после дошли през 1944-та…
— Операцията Брасард — вметна Сам.
— Именно. Браво на теб! Та когато дошли британците, баща ми се бил заедно с кралските военноморски командоси. Даже получил медал за това. Когато войната свършила, аз още съм бил в корема на майка си.
— Той оживял ли е? — попита Реми.
— Да, но нито един от чичовците ми не преживя войната. Били пленени и екзекутирани от един от отрядите на смъртта на Хитлер.
— Съжалявам!
Чиприани сви рамене: какво да се прави. Сам извади мобилния си телефон и хвърли поглед на Реми. Тя кимна. Вече го бяха обсъдили.
— Умберто, това име познато ли ти е?
Умберто взе телефона, погледна екрана и му го върна.
— Да, разбира се, Кармине Бианко. Но нека ви питам откъде го имате вие?
— Днес ни следеше една кола. Регистрирана е на това име.
— Лоша работа. Бианко е полицай, но корумпиран. Държи го Корсиканската мафия. Защо биха се интересували от вас?
— Не мисля, че са те — каза Реми. — Подозираме, че правят услуга на друг.
— Аха! Това променя нещата. Бианко е животно. Сам ли беше в колата?
Сам поклати глава.
— Имаше още един: мургав, със завити мустаци.
— Не ми звучи познато.
— Защо полицията не направи нещо по отношение на Бианко? — попита Реми. — Сам казваш, че е корумпиран. Не могат ли да го арестуват?