Белия дявол — Синове

На третия ден слънцето изплува над прашен облак, а час-два по-късно на хоризонта се изрязаха силуетите на пешаците. Три коня предвождаха колоните. По един ага командир на орта и един билюкбашия за върховен предводител. Тогава Марс държа първата реч в живота си.

— Господа, папрата е непобедим, защото се изправя и след кавалерийска атака. Нищо на този свят не е в покой, всяко нещо вибрира, всяко чувство има своето полярно отрицание, дори страха. Животът е безсмислен, защото от първия миг върви към смърт. Това означава обаче, че и смъртта извървява своя път към живота. Циклите се подменят във времето и кръгът се затваря. Заслушайте се в гласа на страха. Колкото по-силно владее душите ви, толкова по-активно проявява желанието си да ви напусне. Според принципа на ритъма всяка вибрация има тенденция към затихване. Страхът не прави изключение. Дайте му простор, разтворете излазите на сърцата си и той, подобно на философския камък, ще се превърне в по-висше състояние, годно да се изправи лице в лице с опасността, годно да защити достойнството на тленния! — Марс отпусна поводите на жребеца, хвърли разсеян поглед върху обърканите, неразбиращи лица и продължи тихо, с глас, който като че ли някой друг цедеше от него. — Колко е просто всичко, господа! Покорството ражда покорство, отмъщението мъст, достойнството гордост, мъдростта отчаяние… но всичко затихва във великата тишина на необхватната, умствена вселена. Който разбира този принцип, той е направил първата крачка към своята победа над жалкия, унижаващ, животински страх. Погрешно е да се смята, че куражът е полярното състояние на страха. Велика грешка. Куражът е невежество. Смелостта е приоритет на нисшия духом, на червея, който до такава степен не познава света, че е склонен да счита себе си за безсмъртния създател на всичкото. Гордостта обаче е естественият победител над страха и според принципа на половете, който се проявява във всички астрални полета, дори най-нисшите, именно той е мъжкото начало в тленното пребиваване на този свят. Нисшият ум е склонен към горделивост, но това няма нищо общо с гордостта. Горд може да бъде само този, който е осъзнал величието на всичкото, който познава висшия ред и се е научил да гледа на смъртта като на част от живота. Както човекът подменя старите си дрехи, така духът сменя тленното си тяло. Вярно е, че всичко е във Всичкото, но така също е вярно, че всичкото съдържа всичко. Тогава смъртта не съществува и който е разбрал това, знае, че страхът, животинският стремеж да се съхрани животът е толкова безсмислен, колкото е безсмислено да унижиш със страх Вечния дух, за да спасиш жалката, смърдяща, тленна дрипа, наречена човешко тяло!