Белия дявол — Синове
- Автор: Калчев Христо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Белия дявол — Синове». Краткое содержание книги:
— Тази тишина не е на добро, войводи! Изпуснахме офицера, а той някой ден ще доведе наказателен корпус. Оседлайте конете. Трябва да пипаме бързо, иначе, ей богу, еничарите ще бастисат Битоля. Реки кръв ще потекат, ако не нанесем първия удар!
Прекарал детството си край Скендерското езеро, наблюдавал строителството на бобрите, Марс беше замислил сложен капан, но друго спасение за града не виждаше…
Войводите изкараха населението. Трябваше да се построи бент, да се прегради пътят на потоците и в клисурата да се събере достатъчно вода, годна да издави аскерите, отприщи ли се срещу колоните им. Работата вървеше бавно, мудно. Въпреки волята на населението бентът се извиси на ръст и потоците бързо вдигаха водите си. Занизаха се седмици на тягостно очакване. Няколко пъти водите преливаха бента и се налагаше да ги източват. Марс продължаваше да излиза на обхода си и да се взира в лепкавата тъмнина на задушните южни нощи. На двадесет и втория ден хората на Петро Дундар дотърчаха панически. От Неврокоп за Битоля вървяха две еничарски табии, а това значеше два пъти повече ятагани, отколкото изгориха в буковината. Жените писнаха, намери се глупак да удари камбаната. Населението беше готово да се втурне в бягство. Марс изпрати Лошан да спре истерията, отдели десетина конника за налет върху табиите и разпредели мъжете по бента. Останалото беше в ръцете на Бога, Хермес Триединния и Зенд Авеста…
Когато Битоля стихна, камбаната отзвуча и населението се изпокри зад каменните зидове, Марс смушка Ром и поведе отряда си срещу еничарите. Два пътя водеха към капана, единият от юг, по течението на реката, другият — заобикаляйки Пелистера от югоизток, при разклона за Битоля на запад и Охридското езеро на юг. Ако успееше да подлъже ичогланите да обърнат гръб на града и да обходят планината, Битоля щеше да избегне кървавото отмъщение. Марс избра място на пусията и зачака табиите. Зурните им се чуваха втори ден, но ниските хълмове ги криеха, а чакането докарваше до лудост и животински анкор мъжете, които беше избрал по ръст от двете чети и с които разчиташе да вкара рязаните в капана.
На третия ден слънцето изплува над прашен облак, а час-два по-късно на хоризонта се изрязаха силуетите на пешаците. Три коня предвождаха колоните. По един ага командир на орта и един билюкбашия за върховен предводител. Тогава Марс държа първата реч в живота си.
— Господа, папрата е непобедим, защото се изправя и след кавалерийска атака. Нищо на този свят не е в покой, всяко нещо вибрира, всяко чувство има своето полярно отрицание, дори страха. Животът е безсмислен, защото от първия миг върви към смърт. Това означава обаче, че и смъртта извървява своя път към живота. Циклите се подменят във времето и кръгът се затваря. Заслушайте се в гласа на страха. Колкото по-силно владее душите ви, толкова по-активно проявява желанието си да ви напусне. Според принципа на ритъма всяка вибрация има тенденция към затихване. Страхът не прави изключение. Дайте му простор, разтворете излазите на сърцата си и той, подобно на философския камък, ще се превърне в по-висше състояние, годно да се изправи лице в лице с опасността, годно да защити достойнството на тленния! — Марс отпусна поводите на жребеца, хвърли разсеян поглед върху обърканите, неразбиращи лица и продължи тихо, с глас, който като че ли някой друг цедеше от него. — Колко е просто всичко, господа! Покорството ражда покорство, отмъщението мъст, достойнството гордост, мъдростта отчаяние… но всичко затихва във великата тишина на необхватната, умствена вселена. Който разбира този принцип, той е направил първата крачка към своята победа над жалкия, унижаващ, животински страх. Погрешно е да се смята, че куражът е полярното състояние на страха. Велика грешка. Куражът е невежество. Смелостта е приоритет на нисшия духом, на червея, който до такава степен не познава света, че е склонен да счита себе си за безсмъртния създател на всичкото. Гордостта обаче е естественият победител над страха и според принципа на половете, който се проявява във всички астрални полета, дори най-нисшите, именно той е мъжкото начало в тленното пребиваване на този свят. Нисшият ум е склонен към горделивост, но това няма нищо общо с гордостта. Горд може да бъде само този, който е осъзнал величието на всичкото, който познава висшия ред и се е научил да гледа на смъртта като на част от живота. Както човекът подменя старите си дрехи, така духът сменя тленното си тяло. Вярно е, че всичко е във Всичкото, но така също е вярно, че всичкото съдържа всичко. Тогава смъртта не съществува и който е разбрал това, знае, че страхът, животинският стремеж да се съхрани животът е толкова безсмислен, колкото е безсмислено да унижиш със страх Вечния дух, за да спасиш жалката, смърдяща, тленна дрипа, наречена човешко тяло!