Белия дявол — Синове
- Автор: Калчев Христо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Белия дявол — Синове». Краткое содержание книги:
— Да! — отчаяно извика Спидер. — Да, да, да… И ще ви платя откуп за нея! За бога, госпожо, с какво наруших законите на гостоприемството?
Дарма се подаде между тежките копринени завеси, но отново не приближи софрата.
— Обмислихте ли думите си, княз?
— Ще направя Зоя моя съпруга, госпожо! Тя ще ражда внуците на Вангел дон… Полудявам, госпожо, не мога да живея без нея!
— Имате писмо от Менон, княз. Прочетете го, преспете с мисълта за брак. Ако утре със същата сила желаете тази жена, пишете на майка си. — Дарма затвори очи и млъкна отново. — Намеря ли писмото ви на тази маса, Зоя ще бъде ваша съпруга. Слезте в градината. При портата ще ви чака кон и придружител. Далече оттук, на изток живеят християни негри. В манастира им ще положите брачната клетва пред вашия бог… Това е!
Дарма понечи да тръгне.
— Госпожо?
— Отказвате ли се, княз Авалов?
— За бога, не, госпожо… На борда е моят слуга. Наричат го Наум Белиот…
— И той ще бъде в кервана ви, княз — каза Дарма и излезе.
Филип мълча онемял, докато гласът на сарацина не го върна на земята.
— Писмото, княз — Саад му подаваше посланието на Менон.
Късно през нощта Спидер написа няколко реда на майка си. Съобщаваше й, че е намерил жената на живота си, че се казва Зоя и че е хърватка. В писмото нямаше ред за Алика, за Менон Шкодер или някакво обяснение за внезапното си заминаване. Две сведения обаче се чувстваше длъжен да й даде, още повече че в този момент това не му струваше нищо. Спидер съобщи за отказа на Високата порта да обсъжда откупа на Вангел и че Марс копелето мъти имперската вода някъде из западните планини на Империята. После се качи в стаята си, облече се за път, обу ботфортите и легна до гръб. Откакто беше стъпил на африканския бряг, живееше като пушач на хашиш. Дни и нощи се сливаха, разделяха ги плувналото в пот ложе и прохладните води на басейна… И отново в транс, и отново в нирвана, и обратно в транс… Зоя! Ако можеше да я има само с цената на брака, щеше да заплати тази цена. Трябваше да я има, ако не искаше да полудее. Амок? Да, Зоя беше амок. Както болните от треска се нуждаеха от хининовите зърна, както малокръвните се поддържаха с говежди черен дроб, така той се нуждаеше от нея и щеше да си я достави на всяка цена… А ако един ден му омръзне… Спидер не за пръв път обръщаше гръб на това, което майка му наричаше „свещен дълг на мъжа“.
Шестнадесет денонощия конете си пробиваха път от оазис на оазис. Слънцето изгряваше в очите и залязваше в тила им. През деня плуваха в пот, нощем камилските бурнузи бяха слаба защита срещу хапливия студ на пустинята. На дванадесетия ден Саад съобщи, че са отминали Египет и навлизат в Судан, страната на черните хора. На шестнадесетия ден застанаха под стените на св. Йосиф и Мария Боготворци. На сутринта на седемнадесетия ден вратата на килията се отвори и Спидер видя Дарма. Не халюцинираше. Самата мавританка беше пред него, а в ръцете й бяха дрехите, които трябваше да облече за церемонията. Оказа се, че има и по-лек път до Судан. По море до Луксор и после нагоре по Нил с папирусовите лодки на египтяните, но Дарма му беше дала възможност в ужасното изпитание на пустинята да провери желанието си да се ожени за робинята й.
— Добре дошъл, княз — приветливо каза тя. — Изкъпете се, облечете тези дрехи и чакайте знак!
— Къде е Зоя?
— Ще се срещнете пред олтара — отговори неумолимата мавританка.
Обратният път беше приказен. Саад и керванът тръгнаха през пустинята. Филип, жена му Зоя и Наум Белиот бяха поканени в ескорта на Дарма. Плуваха по течението на свещения Нил, минаха покрай свят, за чието описание дори Библията не беше намерила достойни думи. После се качиха в тримачтов шебек и плувайки покрай африканския бряг, обърнаха гръб на изгрева. Филип и Зоя получиха каюта и се затвориха в нея, Наум Белиот увеличаваше златото си, играейки табла с мавританката.
Когато шебекът влезе в залива на Сидра, флойтът го нямаше вече. Никой не знаеше кога се е измъкнал в открито море. Спидер остана без пари и с млада жена на врата. Никога не беше чувствал нужда от злато, още по-малко ужаса на липсата му.
— Госпожо — започна той. — Аз съм един от най-богатите мъже във Венеция. Много по-богат от Менон Шкодер… Помогнете ми да се добера до Републиката?
Дарма поклати глава.
— Не, княз! На Вангел дължа Исак и живота си. Чрез вас аз плащам този дълг. Главата ви е на раменете, Зоя е до вас. Не искайте повече от мен!
Мавританката даде знак и ескортът потегли към разлюляния от маранята град.
Филип остана със Зоя и Наум Белиот. Мълчаха. Погледна жена си. От очите й шуртяха тихо отчаяни сълзи. „Върни ме в християнския свят, Филипе — беше молила тя в първата им брачна нощ. — Там, където няма зима, белият човек не е пригоден да живее.“