Проклятието над Прогонващия духове

Знаех, че Изчадието е пристигнало. Не можех да видя нищо, но можех да го почувствам наблизо - огромен тъмен дух, голяма тежест, която заплашваше да ме смаже и да изцеди живота от мен. Бях обзет от ужас за себе си и за всички невинни хора, събрани там, но не можех да направя нищо, освен да чакам в тъмнината това да свърши.

Когато зрението ми се проясни, видях как Алис тръгва напред. Преди да успея да я спра, тя излезе от сенките и се запъти право към Прогонващия духове и двамата палачи при централната клада. Инквизиторът бе наблизо и гледаше. Когато тя се приближи, го видях как обърна коня си към нея и го пришпори в лек галоп. Само за миг си помислих, че има намерение да я прегази, но той спря животното, толкова близо, че Алис можеше да вдигне ръка и да го потупа по муцуната.

Жестока усмивка раздели лицето му и разбрах, че е познал в нейно лице една от избягалите затворници. Винаги ще помня онова, което направи Алис в следващия момент.

Във внезапната тишина, която се възцари, тя повдигна ръце към Инквизитора, сочейки към него с двата си показалеца. После се изсмя продължително и високо и звукът отекна право през хълма. Косъмчетата на тила ми отново настръхнаха. Това беше тържествуващ и предизвикателен смях и си помислих колко странно бе, че Инквизиторът се готвеше да изгори тези хора, до един несправедливо обвинени, до един невинни, докато пред него стоеше свободна и го гледаше в лицето една истинска вещица, с истинска сила.

След това Алис се обърна на пети и започна да се върти, като държеше ръцете си хоризонтално изпънати. Докато гледах, тъмни петна започнаха да се появяват по носа и главата на белия жребец на Инквизитора. Отначало бях озадачен и не разбрах какво става, но после конят изцвили уплашено и се изправи на задни крака и видях, че от лявата ръка на Алис летят капчици кръв. Кръв от мястото, откъдето току-що се бе нахранило Изчадието.

Появи се внезапен мощен вятър, ослепителна мълния и толкова силен гръм, че ме заболяха ушите. Намерих се на колене и дочух как хората пищят и викат. Погледнах назад към Алис и видях, че тя все още се върти, върти се като вихър, все по-бързо и по-бързо. Белият кон се изправи отново на задни крака, този път - хвърляйки от гърба си Инквизитора, който падна назад върху кладата.

Блесна нова мълния и изведнъж крайчецът на кладата се запали, пламъците запращяха нагоре, а Инквизиторът се озова на колене, заобиколен от пламъци. Видях как няколко от стражите се втурват напред да му помогнат, но тълпата също се придвижваше напред и един от стражите беше свлечен от коня си. След броени мигове започна истински метеж. От всички страни хората се съпротивляваха и бореха. Други хукваха да бягат и въздухът се изпълни с викове и писъци.