Изкуплението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #5
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-41-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Тиарнан, съдейки по тона, с който изричаше забележките, не харесваше идеите му.
Новооткритите емоции на Бренан се завъртяха в него със силата на ураган. Част от съществото му бе завладяна от гордост, задето неговата жена държеше вампир на разстояние само с две пръчки. В друга обаче много по-голяма част гореше освирепял гняв, гняв така мощен, сякаш самата земя би трябвало да е обгорена от огъня на яростта му.
Преди тя да успее да го отблъсне, вампирът протегна ръка и с връхчетата на ноктите си одра лицето на Тиарнан, в следствие на което колебливият баланс на Бренан се превърна в истинска лудост.
Той яхна яростта, призова и впрегна магията, водата, енергията от почвата, дърветата и дори въздуха. После изрева своето предизвикателство, своето мрачно обещание.
- Заклевам се в името на Посейдон и Атлантида, че ти ще умреш заради дързостта си да я докоснеш.
Той повика водата и я трансформира в съвършени, блестящи копия, на които се носеше ледената смърт, отредена за вампира. Едно след друго всяко едно копие се заби с безпогрешна точност във врата на изчадието. Прелетяха на косъм разстояние от Тиарнан, като нито едно не представляваше и най-малката заплаха за нея и никое не пропусна целта си.
За части от секундата вампирът се строполи на пръстта в гората, превръщайки се в гнусна локва от слуз, като единствено ледените копия показваха къде Бренан го бе приковал към земята.
Но воинът вече бе стигнал твърде далеч, загърбил здравия разум. Той се давеше в ярост, вече не беше мъж или воин, а същество, изтъкано от гняв, ярост и лудост. Дръпна Тиарнан в ръцете си, неговата жена, единствената и завинаги негова. Как изобщо онези изчадия се осмеляваха да я докоснат. Държеше я толкова силно, така че никога да не се измъкне от него. Тя се бореше с него и той изви глава назад и изкрещя неподчинението си в мрачната нощ, един безмълвен вой от болка и дива ярост. И някъде там в тишината, нарушена само от отзвука на яростта му, познат глас отправи тихото си предизвикателство.
- Бренан - повика го Алексий. - Трябва да свалиш хубавата жена на земята или ще се наложи да ти наритам задника.
Воинът пусна Тиарнан и се завъртя, готов за следващата заплаха, разпознавайки, но не напълно своя приятел заради червената и блестяща пелена от необуздана лудост, смазваща ума му В черепа му пулсираше вътрешния подтик и нужда да наранява, убива, разкъсва и осакатява.
Да защитава.
Да защити Тиарнан. Единствената му цел, след като останалата част от разсъдъка му се пропука.
- Тиарнан? - попита той с дрезгав и неспокоен глас. - Тиарнан е в безопасност?
Алексий кимна, но въпреки това не разхлаби хватката си около кинжалите си.
- Тиарнан е в безопасност, приятелю. Тя е точно зад теб.
- Тук съм, Бренан - гласът й бе като балсам за наранената му душа. - Обърни се и ме погледни. Моля те!
Той я послуша и тя положи ръцете си от двете страни на лицето му, а след това се взря в очите му.
- Тук съм. В безопасност. Ти ме спаси от онези вампири. Изби ги до един.
- Убил съм ги? - изрече дрезгаво той. - Безопасност?
- Върни се при мен, Бренан - тя обгърна с ръце кръста му и се наведе напред към него, споделяйки топлината си с леденостуденото му сърце. - Върни се.
Воинът я притисна към себе си и остана неподвижен за няколко секунди, като я държеше толкова плътно, колкото силата му позволяваше, доволен да вдишва аромата й и да се къпе в топлината й.
Алексий прочисти гърло.
- Вероятно трябва да поговорим.
Бренан отвори очи с колебание и въздъхна с облекчение, щом осъзна, че зрението му се е прояснило. Нямаше и следа от побъркващата мъгла. Чудотворната целебна сила на усещането да държи Тиарнан в прегръдките си, до известна степен го бе върнало към предишното му спокойно поведение.
- Можеш ли да ме пуснеш? - Тиарнан зададе въпроса си, а лицето й показваше пълното й доверие в него, в отговор на което той допря устните си до нейните в една кратка, но груба целувка и я освободи от хватката си, но въпреки това продължи да стиска здраво ръката й в неговата.
Докато Бренан се обръщаше, за да се изправи лице в лице с Алексий, стигна до отрезвяващо откритие. Всичко, което бе и което някога щеше да бъде от днес до края на вечността, изцяло зависеше от тази жена и нейното доверие и щастие. Ако някога зърнеше дори и най-малкото доказателство за съмнение в очите й, щеше да бъде сломен.
- Не е това, което изглежда, нали? - попита Алексий, изучвавайки Бренан и Тиарнан с поглед, докато прибираше кинжалите си. - Вие двамата сте били нападнати, а не ти - нея?