Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Защо? Какво ми пука? — прекъсна го Уин. — Не. Не са сменяни, доколкото знам.
— Винс! — смъмри го Евърс. — Няма да се разберем така.
— По-рано заявихте — каза Болд, — че сте дошли направо от Сиатъл, прав ли съм?
— Да. И?
— След пристигането си забелязали ли сте — тогава или сега — нещо от вещите ви да липсва? — поинтересува се Болд.
Уин погледна към Евърс.
— Тук или в Хейли — напомни му Уолт.
Евърс кимна на клиента си.
— Не — отвърна Уин.
Болд надраска нещо в бележника си.
— Добре — каза Евърс, — засега приключихме. Ще се съобразим с всички съдебни разпореждания или писмени искания, които представите.
— Харис, няма да правим цирк от всичко това — каза Уин. Обърна се към Уолт и детектива. — Не съм се виждал или говорил с Гейл повече от година. Начало и край на заявлението. Нищичко не знам за смъртта му или дори, че е бил тук.
— Въпреки това стреляхте по него миналата нощ — напомни му шерифът.
— Стрелях по някого.
— Казахте ми, че бил Гейл.
— Казах ви, че мисля, че е бил Гейл…
— А сега той е мъртъв.
— Толкова по-добре.
— Винс, моля те! — намеси се отново Евърс.
— Вярвате ли, че Гейл е бил в този район? — попита Болд.
— Получих онова съобщение по имейла — обясни Уин. — Това ми беше достатъчно. Реших, че вероятно Керълайн е била в списъка, и знаех какво се случи с нея. Нямах намерение да рискувам.
Уолт си помисли, че ще се окаже трудно, ако не и невъзможно да се сдобият с имената от електронния списък, но изглежда си струваше да опитат. Ако Гейл наистина беше търсил отмъщение, вероятните му жертви щяха да са вътре.
— Ще ви помоля да не напускате окръга, без да съобщите в шерифската служба — каза Уолт.
— Глупости! — ядоса се Уин. — Аз движа дузина сделки. При повикване трябва моментално да замина за Ел Ей.
— Съобщете в участъка преди заминаването — повтори Уолт, обръщайки се към адвоката.
— Аз не съм убил Гейл! — заяви гневно Уин.
Болд се приведе напред.
— Кажете ни всичко, което знаете за връзките си с Керълайн Вета и Мартел Гейл още тук и сега, и имате шанс да се отървете от цялата тази работа. Усещам обаче, че това вероятно е последният ви шанс да го сторите тихо и тайно.
— Заплашвате клиента ми, така ли? — обади се Евърс. — Правилно ли чух?
— Опитвам се да ви спестя пътуване до Сиатъл — рече Болд. — Но мисля, че услугите, които ви правя, бяха дотук. — Той се изправи.
Уолт също стана от дивана, чудейки се как може да измъкне заповед за обиск, преди Уин да се е сетил да почисти всяка бейзболна бухалка в колекцията си. А какво ли би си помислил баща му за това, че работи заедно с ченге като Лу Болд? Сетне се запита защо това изобщо го вълнува.
20.
Сред завихрените цветове на съня изникна образ и ехо на далечен глас. Неземен, зловещ, той приличаше повече на призрак, отколкото на ангел, и тя се извърна от него.
— Съжалявам. — Дълбок мъжки глас, който тя почувства като пронизващ, хладен, сексуален и опасен.
Запълзя на четири крака по-надалеч от него, усещайки, че това отстъпление е по-скоро спомен, а не се случва сега. Зърна себе си гола, с изключение на една памучна каишка. Мъчеше се да избяга. После усети как той я хвана за глезена и я задърпа назад. Посегна и сграбчи крака на един стол само за да го събори върху себе си.
— Върни ме в този момент. — Женски глас, нежен и милостив като тишината.
Нямаше представа откъде идва той. Дали Господ беше жена с глас като летен бриз? Защо изпитваше такова желание да се подчини, да направи онова, което гласът искаше от нея?
— Има ли някой в стаята при теб? — Беше отново жената.
— Дължа ти това. И много повече. — Сега бе мъжкият глас и силуетът му затъмняваше светлината от един прозорец. Тя познаваше този прозорец — той съществуваше в сегашната й памет.
— Виждам прозорец — чу се да казва. — Той стои пред един прозорец.
— Разкажи ми за него.
Но когато погледна пак, тя трепна и побягна от онова, което видя, което чу. Отстъпи назад, протегнала ръце зад себе си като ангелски криле.
— Той казва, че съжалява. — Тя разпозна своя глас, но не знаеше дали някой го чува, или за кого е предназначен.