Тайният портал

— Ами интересува ме какъв е принц-регентът. Като например как изглежда?

— Хората казват, че негова милост е много внушителен мъж.

— Внушителен… Това означава ли, че е… ъъъ,дебел?

— Някои не толкова тактични личности биха се изразили и така.

Боже, ама че превзето говореше този тип! Но тогава забелязах лекото потрепване в десния ъгъл на устата му. Явно все пак тайно се забавляваше, което веднага го направи по-симпатичен в очите ми.

— А вярно ли е, че има силна склонност към разточителство?

— Нямам право да правя подобни преценки.

— Да, добре, но сигурно сте чули нещо по въпроса, нали?

Мистър Фицджон кимна мълчаливо и любезно.

Потънала в мисли, разбърках чая си и отхапах от малките вкусни сладки.

— Случайно да знаете дали има врагове? Тоест хора, които с удоволствие биха го… свалили от трона?

— Тронът е притежание на Негово величество кралят.

— Да, но нали той е… сещате се. — Направих въртеливо движение с ръка. — Така че, властта е в ръцете на принц-регента. Можете ли да си представите как някой си присвоява поста му?

Ъгълчетата на устата на мистър Фицджон отново затрептяха, този път по-осезаемо.

— Е, да предположим, че негова милост бива откъснат от живота чрез злощастен инцидент. В такъв случай не е възможно някой произволен узурпатор да заеме неговото място. По-скоро приемствеността ще се падне на законния престолонаследник, а именно по-младия брат на принц-регента.

Погледнах го с интерес.

— И кой е той?

— Негова милост принц Фредерик, херцогът на Йорк. От много години той живее в чужбина, но това със сигурност няма да го възпре да се завърне в Лондон, за да изпълни своите задължения.

— Значи, не може кой да е да завземе властта?

Икономът кимна категорично.

— Това определено би било в разрез с действащите закони.

— Хм, много благодаря.

Зарязах чая си и се качих горе, за да споделя тази нова информация със Себастиано. Той тъкмо се обличаше за посещението си на боксовия мач, който щеше да се състои в заведение, на име „Джаксънс“.

Ифигения отново бе поискала да се разходим с карета в Хайд Парк, но този път отказах. Пазаруването предобед и предстоящото излизане довечера във Воксхол Гардън, напълно ми стигаше за един ден. Според Ифи бях една малка мимоза[13]и трябваше по-добре да се приспособя към порядките във висшето общество.

Също така едно момиче трябваше да се държи изключително добродетелно. Можеше да се появява в обществото само с придружител, а тайните срещи с обожатели бяха пагубни за доброто име на всяка дама. Ако едно младо момиче бъде хванато в компрометираща ситуация (например да се целува), биваше дискредитирано за вечни времена. Добродетелността й можеше да бъде възстановена единствено ако обожателят й се оженеше веднага за нея.

На вратата на спалнята на Себастиано бях спряна от Мийкс, който недружелюбно ме информира, че негово благородие в момента е зает с изключително щекотливата задача да върже вратовръзката си на възел, нареченВодопад. Нямах желание да се разправям с него и отидох в стаята ми, за да изчакам, докато Себастиано приключеше. Изнервена, полегнах в леглото си и се взрях в балдахина, прехвърляйки отново и отново в мислите си срещата с Есперанца. В същото време се опитвах да вмъкна в пъзела новопридобитата от Фицджон информация. След известно време затворих очи, защото не можех повече да издържам гледката на розовото покривало над мен. Идеше ми да си запуша и ушите, защото Бриджет се суетеше в дрешника, докато, преливаща от щастие, водеше монолози и подреждаше покупките от Бонд Стрийт, които междувременно бяха пристигнали.