Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
Без да й обръща внимание, Фарин подпря ръцете и краката си на стените на коридора.
– Ако я искаш – изръмжа той, – ще трябва да минеш през мен.
Магьосникът се поколеба за миг, после пристъпи напред с длани, насочени към Фарин. Коридорът се изпълни със звънтене на метал.
Магьосникът разпери ръце и изчезна.
Изумената Сония зяпна към мястото, където мъжът беше стоял. На пода се виждаше тъмен квадрат.
Фарин отпусна ръце, отметна глава назад и избухна в смях. С все още разтуптяно сърце тя пристъпи напред и клекна. Видя, че тъмният квадрат е дупка в пода.
– К-какво стана?
Смехът на Фарин премина в кикот. Той се пресегна и завъртя една от тухлите в стената. Бръкна в получилия се отвор, хвана нещо и го издърпа с усилие. Капакът на дупката в пода се вдигна и я затвори. Фарин направи няколко движения с крак, покривайки капака с прах.
– Това беше страшно лесно – каза той, докато избърсваше ръцете си с носна кърпичка. Ухили се на Сония и направи подигравателен поклон. – Хареса ли ти представлението ми?
Сония усети как устните й се разтягат в усмивка.
– Още не мога да се съвзема.
– Ха! – Фарин повдигна вежди. – Явно си го взела на сериозно. „Не, Фарин! Той ще те убие!” – пропищя той с тънко гласче. – Толкова съм трогнат от твоята загриженост за моята безопасност.
– Е, наслаждавай й се – каза тя. – Може да не трае дълго. – Тя докосна капака с върха на обувката си. – Накъде води?
Крадецът сви рамене.
– О, това е яма, на дъното на която стърчат железни остриета.
Сония се ококори.
– Искаш да кажеш... той е мъртъв?
– Много. – Очите на Фарин проблеснаха.
Сония погледна капака. Сигурно не беше... Но щом Фарин го твърдеше... А може би магьосникът някак си беше успял...
Изведнъж тя се почувства зле, побиха я студени тръпки. Никога не беше предполагала, че някой от магьосниците може да бъде убит. Може би ранен, но не и убит. Как щеше да реагира Гилдията, когато научи, че един от членовете й е загинал?
– Сония. – Фарин сложи ръка на рамото й. – Той не е мъртъв. Капанът води към канализацията. Предвиден е за един от пътищата за бягство. Този тип сега вони по-отвратително от река Тарали, но е жив и ще се измъкне.
Сония кимна с облекчение.
– Но не забравяй какво искаше да стори на теб, Сония. Възможно е някой ден да се наложи ти да убиеш за свободата си. – Фарин повдигна вежда. – Не си ли мислила за това?
Без да дочака отговора й, той се обърна и видя, че светещата и жарка преграда все още е на мястото си. Поклати глава и тръгна по коридора обратно към скривалището. Сония нервно прекрачи покрай капака и го последва.
– Не можем да се върнем обратно – размишляваше той в движение. – Магьосниците може да намерят друг начин да влязат. Ще трябва да... – Той се приближи до стената и се зае да я изучава. – Аха, ето го! – И той докосна нещо на стената.
Сония ахна, когато подът избяга изпод краката й. Нещо я шляпна по задника и тя се плъзна надолу по стръмна, гладка повърхност. Въздухът ставаше все по-горещ и с все по-неприятна миризма.
Внезапно тя се озова във въздуха, после цопна в мокра тъмнина. Водата заливаше ушите и носа й, но тя задържа устата си затворена. Достигна до дъното и се отблъсна на повърхността. Отвори очи точно навреме, за да види как от тунела излетя Фарин и се пльосна във водата. Той размаха ръце и излетя на повърхността, сипейки проклятия.
– Пфу! – изрева крадецът. Избърса очите си и отново изруга. – Грешният тунел!
Сония скръсти ръце.
– Къде е магьосникът в такъв случай?
Фарин я погледна и жълтите му очи проблеснаха демонично.
– В помийната шахта зад пивницата през няколко къщи оттук. Когато се измъкне оттам, ще вони цяла седмица на ферментирал тугор11.
Сония изсумтя и започна да се придвижва към края на басейна.
– Да не би да е по-лошо оттук?
Фарин сви рамене.
– За един магьосник – сигурно. Чувал съм, че мразят този продукт. – Той я последва извън басейна, после я огледа замислено. – Предполагам, че ти дължа баня и нови дрехи?
– За това, че за малко да не успееш да ме опазиш? – Сония сви рамене. – Добре, става, но следващия път ще се наложи да измислиш нещо по-добро от това да ме хвърлиш в клоаката. Той се ухили.
– Ще видим какво мога да направя.
11 тугор – корен, от който се приготвя больт. – Бел. на автора
Глава 10
Да вземеш страна
Въпреки че въздухът беше хладен, студеният вятър се засилваше и на небето бяха увиснали сиви облаци, настроението на Ротан се подобри, когато излезе навън. Беше волник. За повечето магьосници петият и последен ден от седмицата беше ден за почивка. За учениците беше ден за самоподготовка, а преподавателите имаха възможност да прегледат ученическите работи и да си подготвят лекциите.