Лицето на смъртта
- Автор: Макфейден Коди
- Серия: Смоуки Барет #2
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Сиела Норма АД
- ISBN: 978-954-28-2507-4
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лицето на смъртта». Краткое содержание книги:
Хващам я за ръката.
— Знам.
Сара ми позволява да я подържа за момент, преди да ме пусне.
— Господи. Майкъл кървя ли, кървя. Господи. След това Странника ме накара да му помогна да качим тялото горе. Сложи го на леглото между Дийн и Лоръл. „Вината не е твоя“, каза ми. Помислих си, че говори на мен, но после осъзнах, че говори на Майкъл. Опасявах се, че ще ме накара да го отворя, но не го направи. — Тя млъква за миг. — Започнах да откачам. Мисля, че той забеляза това и се разтревожи да не опитам нещо, защото ми каза да оставя скалпела. Обмислях възможността да го намушкам. Наистина. Но в крайна сметка направих това, което ми нареди.
— Затова си тук и си жива — отвръщам в опит да я окуража.
— Да. — Отново звучи изморена.
— Какво се случи след това?
— Каза ми да отида в банята с него. Надвеси се над ваната и потопи ръката си в кръвта. Започна да ме пръска с нея и да казва: „В името на Отца и Дъщерята и Светия Дух“. Напръска лицето и тялото ми с кръв.
Пръските, които видях миналата вечер.
— Точно това ли каза? „В името на Отца и Дъщерята и Светия Дух“? А не „Отца и Сина“?
— Да.
— Продължавай.
— След това ми обясни, че е време да се захваща за работа. Каза, че искал да се изрази. Свали си дрехите.
— Забеляза ли нещо в него? — питам я. — Някакви родилни петна, белези, каквото и да е?
— Имаше татуировка. На дясното бедро, където никой няма да я види, освен ако не е гол.
— Каква беше тя?
— На ангел. Не на хубав ангел. Неговият имаше гадно лице и огнен меч. Направо може да те уплаши.
Може би ангел на отмъщението? Дали така се вижда, или това е просто символ на онова, което прави?
— Ако ти изпратя художник, с когото да работиш, можеш ли да му опишеш татуировката?
— Разбира се.
Не мисля, че извършителят си е избрал татуировката от някакъв каталог. Той е искал да бъде направена по изричните му напътствия. Възможно е да намерим човека, който му я е направил.
— Сещаш ли се нещо друго за него?
— Когато се съблече, видях, че си бръсне тялото. Мишници, гърди, крака, онази му работа, всичко.
Това не е нещо необичайно за един умен и организиран извършител. Повечето от тях се запознават добре с криминологията и се стараят да не оставят следи след себе си. Серийните изнасилвачи постоянно бръснат телата си.
— Някакви бенки? Белези?
— Само татуировката.
— Много добре, Сара. Когато го открием, това ще ни помогне да го заковем.
— Добре. — Отговорът й е апатичен.
— Значи си съблече дрехите. След това какво се случи?
— Беше надървен.
— Имаш предвид, че е еректирал?
— Да.
Прехапвам долната си устна и задавам въпроса, от който се страхувам:
— Той… докосна ли те?
— Не. Никога не ме е чукал, нито се е опитвал да го прави.
— Какво стори след това?
— Извади два чифта белезници от задните джобове на панталоните си. „Трябва да те закопчая — каза ми. — За да мога да си свърша работата, без да се страхувам, че ще избягаш.“ Закопча ръцете ми зад гърба, а след това и глезените ми. Занесе ме в спалнята и ме остави на пода. Не се съпротивлявах.
— Продължавай.
— Слезе до долу и се върна с голяма тенджера.
— Тенджера?
— Да. Напълни я с кръв от ваната и след това… — Сара свива рамене. — Видя спалнята.
Устроил си е малко парти. Напръскал е стените, рисувал е с пръсти.
— Колко време продължи това?
— Нямам представа — отвръща бездушно тя. — Но когато приключи, имаше кръв навсякъде. Целият беше покрит с нея. — Намръщва се. — Господи, беше толкова горд! Довърши и постоя пред прозореца за секунда, гледаше навън. „Красив ден — каза той. — Бог направи този ден.“ Отвори го и застана там, гол и покрит с кръв.
— След това отиде да поплува, нали?