Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
— В зависимост от това какво има да каже скуайърът в своя защита, Питър Краудър може да няма никакво отношение към случая — изтъкна Клъф.
Джордж се намръщи.
— Сериозно ли мислиш, че… Хокин?!
Клъф сви рамене.
— Дали мисля, че е способен на такова нещо? Нямам представа, почти не съм разговарял с него. От друга страна, той ни излъга. — Започна да изброява възможности на късите си, яки пръсти. — Или самият той крие нещо, или прикрива някого, когото е видял, или просто е престъпно разсеян.
Преди Джордж да успее да отговори, разговорът бе прекъснат от появата на мама Ломас, омотана в зимно палто и шал. Тя наклони глава на една страна и каза:
— Застанали сте ми на пътя.
Двамата мъже отстъпиха встрани. Тя продължи към входната врата, без да благодари.
— Необходимо е да поговорим с вас — каза Джордж.
— На мен не ми е необходимо — отвърна тя, опитвайки се да пъхне голям железен ключ в ключалката на вратата. — Никога не ни се е налагало да си заключваме вратите, преди Рут Картър да доведе пришълци в долината. — Ключалката подаде с дразнещ шум, търкане на метал в метал.
— Нима ви е все едно какво ще стане с това дете, което е ваша плът и кръв? — попита Джордж.
Тя се обърна към него, присвила очи.
— Какво ли знаете пък вие!
После отвори вратата.
— Когато поговорим с вас, отиваме да разпитаме скуайъра — намеси се Клъф тъкмо преди старицата да изчезне в къщата. Тя се закова на прага — неподвижна като мишка под виещ се над нея ястреб. — Знаем, че в сряда е ходил из полето, тъкмо там, откъдето се връщате сега. Госпожо Ломас, необходимо е да изключим Питър Краудър от подозренията си, ако той е невинен.
Тя постоя замислена над привидно несвързаните изречения. После кимна, отново наклони глава встрани и се взря преценяващо в Клъф.
— Тогава най-добре ще е да влезете — каза тя най-сетне. — Избършете си краката. И няма да пушите вътре. Вреди ми на белите дробове.
Последваха я в една малка дневна — не повече от девет квадратни метра. Помещението беше мрачно, само с един малък прозорец, и вътре миришеше на камфор и евкалипт. Изтрити парцалени черги бяха разхвърляни по каменния под. От двете страни на откритото огнище имаше по едно кресло, а до креслата стояха две малки черни печки — не по големи от каса за бира. Върху една от печките имаше чайник. От него се виеше пара и изчезваше нагоре в комина над огнището. На отсрещната стена имаше висок шкаф, върху който бяха подредени издялани от дърво животински фигури и полирани парчета варовик, съдържащи вкаменелости. Пред малкия прозорец имаше маса за хранене, около която почти застрашително се бяха струпали три тапицирани с кожа стола с високи облегалки.
Единствената украса на стаята бяха многобройните пъстроцветни пощенски картички със снимки на испански плажове и барокови скандинавски кметства. Забелязвайки учудения поглед на Джордж, мама Ломас поясни:
— На Чарли са. Пише си с разни хора заради картичките. Той е мечтател. Винаги ми става смешно, като си помисля, че стотици хора по света гледат картичките на Филип Хокин и си въобразяват, че селският живот в Дербишър означава да пасеш бели като сняг овце в облени от слънце ливади.
Тя закуцука към стола, обърнат към вратата, седна и се повъртя, докато се нагласи удобно.
— Мога ли да седна? — попита Джордж.
— Креслото няма да ви хареса — отвърна старицата и посочи с глава към столовете с високи облегалки. — Тъй или иначе са по-добри за гръбнака.
Клъф и Джордж обърнаха два стола така, че да бъдат точно срещу нея.
Почакаха, докато тя ровеше приведена из жаравата на огнището.
— Питър Краудър е в ареста в Бъкстън — каза Джордж, когато старицата най-сетне се настани удобно.
— Да, така чух.
— А мислите ли, че е редно да бъде там?
— Ти си ченгето, не аз. Аз съм само една стара жена, която никога не е напускала тази долина в Дербишър.
— Може да изгубим много време в опити да свържем Питър Краудър с изчезването на Алисън — продължи Джордж, не допускайки да бъде отклонен от темата. — Време, което можем да оползотворим по-добре в търсене на момичето.
— Казах ви вече, проблемът с вас и вашите детективи е, че не разбирате нищо от това място — каза старицата раздразнително.
— Но се опитвам да разбера, а хората от Скардейл като че ли по-скоро искат да ми попречат, а не да ми помогнат. Току-що открих, че вашият внук е пропуснал да спомене пред мен нещо, което може да се окаже информация с извънредно значение.