![Пазителка на тайните [calibre 1.30.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/4/pazitelka-na-tajnite-calibre-1-30-0-download.jpg)
Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]
- Автор: Мортон Кейт
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
2011 г. Лоръл, вече прочута актриса, пристига в семейната ферма, където Дороти посреща деветдесетия си рожден ден на смъртно легло. Преследвана от зловещия спомен за събитията от онзи паметен летен ден, Лоръл се заема да узнае истината за загадъчните обрати в историята на своето семейство. Стара снимка я изпраща по стъпките на Дороти, Вивиaн и Джими — трима души от три различни свята, чиито пътища съдбовно се пресичат в Лондон по време на войната. Тайната се разплита бавно и изкусително в този умело изграден разказ за мечти и подли кроежи, за любов, приятелство и благородство на фона на събития, безвъзвратно променили облика на целия свят.
— Дороти? Ела да ми нагласиш завивките и ми донеси маската за спане.
В друг случай Доли би изпитвала известна завист, ако жена с такова описание живее толкова наблизо, обаче с Вивиан беше различно. През целия си живот Доли копнееше за приятелка като нея. За някой, който истински да я разбира (не като скучната Кейтлин или глупавата лекомислена Кити), а жена, с която да може да върви подръка по Бонд Стрийт, елегантна и жизнерадостна, а хората да се обръщат да ги гледат, да шушукат, закрили уста с ръка, за тъмните дългокраки красавици, за безгрижния им чар. И ето че сега най-сетне беше открила Вивиан. Още от първия път, когато се разминаха на Гроув, очите им се срещнаха и двете се спогледаха с онази усмивка — потайна, многозначителна, съучастническа, — им стана ясно, че са от една мая и им е предопределено да станат най-добри приятелки.
— Дороти!
Доли се стресна и се извърна от прозореца. Лейди Гуендолин беше успяла да се превърне в безобразна бъркотия от пурпурен шифон и възглавници с патешки пух и се чумереше червенобуза по средата.
— Никъде не намирам маската си за сън.
— Сега, сега — отговори Доли и отново погледна към Вивиан, преди да дръпне плътните черни завеси. — да я потърсим заедно.
След кратко, но успешно търсене маската беше открита — сплескана и топла под внушителното ляво бедро на лейди Гуендолин. Доли свали сребристия тюрбан и го постави върху мраморния бюст на скрина, после нахлузи маската на главата на господарката си.
— Внимателно — сряза я лейди Гуендолин, — ще ме задушиш, ако я притискаш толкова към носа ми.
— Мили боже, не бихме искали да стане така, нали? — възкликна Доли.
— Хммм. — Възрастната жена наклони глава колкото може по-назад към възглавниците и лицето ѝ сякаш заплува над нея като остров насред море от гънки кожа. — Седемдесет и пет години, всичките дълги, и какво ми е останало? Изоставена съм от най-скъпите си хора, а най-близката ми компаньонка е момиче, на което плащам за усилието.
— Стига, стига — успокои я Доли, като че ли старицата е сръдливо дете, — какви са тези приказки за усилие? Знаете, че се грижа за вас, лейди Гуендолин. Знаете, че бих го правила, дори да не ми плащахте и едно пени.
— Да, да промърмори възрастната дама, — да не говорим повече за това.
Дороти придърпа одеялата на лейди Гуендолин хубавичко нагоре. Старицата намести пластовете кожа на брадичката си над ръба на сатенената панделка и каза:
— Знаеш ли какво трябва да направя?
— Какво, лейди Гуендолин?
— Трябва да завещая всичко на теб. Така ще дам урок на онзи интригант, племенника си. Какъвто бащата, такъв и синът — наумил си е да ме обере до шушка. Решила съм да звънна на адвоката и да го направя официално.
Какво да каже човек на такъв коментар! Естествено Доли беше във възторг, че лейди Гуендолин я цени толкова, но би било адски недодялано, ако си позволи да изглежда доволна. Преливаща от гордост и радост, Доли се извърна и се зае да оправя тюрбана на възрастната дама.
* * *
Всъщност д-р Руфъс пръв запозна Дороти с намерението на лейди Гуендолин. Преди няколко седмици двамата по традиция обядваха заедно и след като добре си поговориха за социалния живот на Доли ("Имаш ли приятели, Дороти? Сигурно десетки млади мъже търчат подир момиче като теб? Моят съвет? Потърси си по-възрастен кандидат, мъж с професия, някой, който може да ти осигури всичко, което заслужаваш."), той я разпита за живота на Кампдън Гроув. Когато му отвърна, че според нея всичко върви добре, д-р Руфъс завъртя уискито си в чашата така, че кубчетата лед издрънчаха, и ѝ намигна.
— Повече от добре, съдейки по нещата, които чувам. Миналата седмица получих писмо от стария Перегрин Улзли. Пишеше, че леля му толкова се привързала към "моето момиче", както се бе изразил, че се тревожел за наследството си. Много ми се сърди, че съм те свързал с леля му.