Оковите на скръбта
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Мъглороден #6
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-119-4
- Переводчик: Йоана Гацова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Оковите на скръбта». Краткое содержание книги:
— Какво не ѝ е наред на тази пушка! — възкликна.
— Предназначена е за употреба от мен — обясни Уакс, — след като увелича теглото си, за да противодействам на отката.
Той вдигна поглед към изчезващия влак. Вече бе пресякъл реката, но сега щеше да му се наложи да забави скоростта, докато се спуска по поредицата завои по хълма от другата страна. След това щеше да излезе от хълмистия район и да поеме по последната отсечка преди Ню Сирън.
— Подръж това — помоли той Стерис и ѝ връчи колана с кобурите си, след като махна двете топки с въжета. — Как ти мина през главата да направиш такова нещо? Казах ти да останеш във вагона.
— Ако трябва да сме точни — отбеляза тя, — всъщност не го направи. Каза ми да се пазя.
— И?
— И според моя опит, най-безопасното място във всяка престрелка е възможно най-близо до теб, лорд Уаксилий.
Той изръмжа.
— Поеми си дълбоко дъх.
— Какво? Защо да…
Тя изписка, когато той се Тласна от стоманените подпори на моста и запрати двама им в реката. Леденостудената вода ги обгърна, докато Уакс продължаваше да Тласка все по-надълбоко, докато не стигна до пушката — която намери лесно, като следваше синята линия, — потънала в меката тиня на дъното. С уши, пулсиращи от високото налягане, той грабна пушката, остави на нейно място една от топките на Ранет, и се Тласна от нея.
Двамата изскочиха от реката, сипейки ручейчета вода. Уакс продължи да Тласка, докато не достигнаха максималната височина, която им позволяваше опората на топката, и подаде пушката на Стерис. След това се Тласна от една от най-ниските греди на моста и двамата полетяха нагоре и настрани. Следващият Тласък от една подпора от другата им страна ги накара да се стрелнат по-нагоре в противоположната посока, и по този начин да се изравнят с върха на моста.
За съжаление, обаче, ъглите на Тласъците ги бяха насочили встрани от релсите. Когато се издигнаха над моста, му се наложи да хвърли другата топка с въже на Ранет в една пролука между опорите на моста. Освободи кукичките и захвана устройството, така че Тласъкът от долу, съчетан с опънатото въже в ръката му, да завърти него и Стерис в дъга.
Приземи се на релсите, прегърнал подгизналата Стерис с една ръка и стиснал въжето с другата. Вече можеше да си представи широко ухилената Ранет, когато ѝ кажеше колко добре е проработило изобретението ѝ. Прибра кукичките и дръпна топката обратно в ръката си, макар че му се наложи да навие въжето ръчно.
Зъбите на Стерис тракаха толкова силно, че се чуваше, и Уакс, който тъкмо приключваше с навиването, ѝ хвърли поглед, очаквайки да я види уплашена и нещастна. Вместо това, и въпреки вадичките вода, които продължаваха да се стичат от нея, на лицето ѝ се мъдреше широка, почти глуповата усмивка, а очите ѝ сияеха от въодушевление.
Уакс не се сдържа и също се усмихна, докато прибираше топката на Ранет в колана си. После прибра пушката в кобура.
— Напомням ти, че този тип неща не би трябвало да ти се струват забавни, Стерис. Ти би трябвало да бъдеш скучна. Разполагам със сигурна информация за това — от доверен източник.
— Един човек без музикален слух пак може да се наслади на доброто изпълнение на някой хор — отвърна тя, — макар и никога да не би могъл да участва.
— Не се хващам на тези обяснения, скъпа — каза Уакс. — Вече не. Току-що се покатери на покрива на влак по време на движение, простреля един бандит и спаси годеника си.
— На всяка съпруга ѝ прави чест да демонстрира интерес към хобитата на съпруга си. Макар че действително би трябвало да бъда възмутена, предполагам — все пак, това е втората неочаквана баня, която ми се случва благодарение на теб, и то за много кратък период от време, лорд Уаксилий.
— Нали каза, че първата не беше по моя вина.
— Да, но тази бе два пъти по-студена. Значи има същата тежест.
Той се усмихна.
— Искаш ли да изчакаш тук, или предпочиташ да дойдеш с мен?
— Хм… Да дойда с теб.
Той кимна наляво. Далеч под тях се виждаше как влакът излиза от поредицата завои по хълма и поема по равнината към последната широка дъга, преди да се насочи на юг. Очите ѝ се разшириха и тя се вкопчи здраво в него.
— Когато се приземим — заръча ѝ той, — се постарай да останеш незабелязана и да се скриеш възможно най-бързо.
— Ясно.
Той си пое дълбоко дъх, после ги оттласна високо в широка дъга през нощния въздух. Двамата прекосиха реката и се спуснаха стремглаво като граблива птица към предната част на влака.