Незаключената врата
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #23
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609438
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Незаключената врата». Краткое содержание книги:
„Като не ти върви, не ти върви още от сутринта и във всичко“ — отчаяно си мислеше тя, когато се прибираше вкъщи към десет часа вечерта. Последната капка лош късмет за този ден наля в общата чаша Коротков, когато се оказа, че не може да я вземе с колата и да я закара вкъщи, защото е на гости у Ирина Савенич. Юра й съобщи това по телефона, когато Настя, сбогувала се с надеждата да научи нещо полезно от охранителя Гарик, му се обади на мобилния.
— Поне ще се прибереш ли за през нощта? — насмешливо попита тя. — Да те чакам ли, или да си лягам?
— Не знам — отговори уклончиво Коротков. — Засега нищо не мога да кажа. Ситуацията е неясна.
— Слушай, не ме будалкай! — ядоса се Настя, понеже беше уморена от безсмислено хвърлените сили и съответно напрегната. — Ако ми дойдеш в два часа през нощта и започнеш да ми звъниш на вратата, ще трябва да се събуждам, да ставам и да ти отварям. А аз не обичам това. По-добре изобщо да не лягам, докато се прибереш, да поработя. Но трябва да знам определено дали да те чакам или не.
— Къде си сега? — попита Юра вместо отговор.
— В центъра, пред ресторант „Джаник“. Ще си тръгвам за вкъщи.
— Ще ти се обадя след един час вкъщи, бива ли?
— Добре — недоволно изръмжа тя. — Казанова жалък такъв!
— Не нагрубявай шефа — изхъмка Коротков.
Край „Шчолковская“ истински тропически порой заля Настя — от него не можеше да я спаси дори чадър. И макар че не чака автобуса дълго, тя успя здравата да подгизне. „Ако всички хора разсъждаваха еднакво, никой нямаше да залага на конни състезания“ — повтаряше си мислено, докато събличаше мокрите си дрехи и се загръщаше в уютния топъл халат. В хладилника имаше много храна — същата, която Серьожа Зарубин беше купил снощи и която така и не бе изядена тази сутрин. Господи, какъв безкраен ден! Ами че обаждането на Гмиря и съобщението му, че Яна Нилская се е намерила — всичко това стана днес, в шест и половина. А сякаш бе преди седмица. Какво странно писмо е получил Руслан Нилски… Само една фраза, известният афоризъм на Марк Твен. Какво ли стои зад нея? Това може да знае или поне да се досеща само Руслан. Но според думите на следователя, Руслан по никакъв начин не коментирал това загадъчно послание. Какво, той наистина ли не се досеща какъв таен смисъл се крие зад тези думи, или се досеща, но не смята за нужно да сподели догадките си със следствието?
Ами ако именно той, Руслан Нилски, е организирал убийството на шофьора и отвличането на жена си — тогава може сам да си е написал и писмото и в нужния момент просто да го е извадил от джоба си. Той играе някаква сложна игра, стреми се към някаква завоалирана цел и води всички за носа. Каква игра играе и каква цел вижда пред себе си?
Салатки — о, страхотно! По дяволите, това изобщо не е нейна дума, на Гмиря е. Нима и Настя няма имунитет и се поддава на словесна „зараза“? Обаче браво на Зарубин, снощи добре се е постарал, умно е похарчил парите в магазина. Нека отворим сега тази симпатична салатка, наречена „Мимоза“, да отрежем черен хлебец, на хлебеца да сложим телешко саламче, толкова нежнорозово, че дори да ти е жал да го захапеш… „Никой нямаше да залага на конни състезания“. Ама разбира се, ако разсъждаваха еднакво, всички щяха да залагат на един и същи кон и нямаше да има никакъв смисъл от тотализатора. А какъв е смисълът на тази бележка?
Когато Настя приключи с вечерята и включи компютъра, тя вече си бе създала ясното убеждение, че в това странно дело за убийството на Теймураз Инджия и отвличането на Яна Нилская всички знаят всичко, но никой нищо не казва. Добре ще е да разберем защо.
Коротков, както беше обещал, звънна в единайсет и с вибриращ от мъгляви надежди глас се спазари с нея за компромис: ако не си дойде и не се обади до един часа, Настя може да се смята свободна от задълженията на приятелка хазяйка. Настя, от своя страна, го предупреди да й звъни на мобилния, защото ще се включва в интернет и телефонната линия ще бъде заета.
Тя знаеше къде и как да търси регионалната преса и само след около час успя да си създаде първоначална представа за журналистическата дейност на Руслан Нилски. За Москва още не беше ясно, но че в Кемерово той бе имал възможност да контактува с престъпни среди, беше сигурно. Между другото, и с милицията. Седемдесет-осемдесет процента от неговите публикации бяха посветени на проблемите с престъпността, в това число организираната. Самите материали харесаха на Настя, те бяха грамотни и отлично написани, журналистът се отличаваше с точни формулировки и завидно умение да подрежда от единични факти цяла картинка, като при това не забравяше да добавя: „налага се изводът“, „създава се впечатление“, „може да се предположи“. От една страна, фактите бяха събрани и подадени така, че нямаше нужда и от предположения, всичко изглеждаше абсолютно очевидно и разбираемо. Но от друга страна, тези малки въвеждащи словосъчетания спасяваха Нилски от риска от съдебно преследване от страна на хората, за които пишеше. Нали той нищо не твърди, само описва фактите, а вие сами си правете изводите…