Незаключената врата
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #23
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609438
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Незаключената врата». Краткое содержание книги:
Кукичките са малко, посетителите — много, съответно е имало много якета, шлифери и сака, накачени едно върху друго. Онзи човек е трябвало наистина да влезе веднага след Нилски, инак би рискувал. Други посетители е можело да окачат дрехите си върху дрехите на Яна и Руслан и тогава той не би намерил от пръв поглед нужния джоб и второ, дори да намери този джоб, би бил принуден да се забави, докато поставя плика, а това е можело да предизвика подозрения: какво се мотае той там, да не би да е джебчия и да обира чуждите дрехи?
Но най-голямата несполука беше, че сервитьорите в „Джаник“ работеха на две смени: от десет сутринта до четири следобед и от четири до десет вечерта. По времето, когато Настя отиде в ресторанта, първата смяна вече си бе тръгнала. И сега й предстоеше да научи адресите и телефоните на всички сервитьори и мениджъри, работили първа смяна, и да се срещне с тях. Може би щеше да й провърви и някой щеше да си спомни човека, влязъл в ресторанта веднага след Нилски и леко позабавил се до закачалките. А може би нямаше да й провърви…
Резултатът към края на деня се оказа повече от плачевен. Краката я боляха, езикът й не мърдаше, а полезната информация беше равна на нула.
— Ама моля ви се — в един глас й заявиха всички разпитани служители на ресторанта, — от един до три е най-натовареното време, едва успяваме да тичаме с подносите и да вземаме поръчките, не се оглеждаме наоколо.
— Но как така! — учуди се Настя. — При вас дрехите на посетителите висят практически без никой да ги наглежда. Нима не е имало кражби?
— Имаме си секюрити. С него поговорете, може той да е видял нещо.
— Секюрити ли? — искрено се изуми Настя. — Аз бях днес в „Джаник“ и не видях никакъв секюрити.
— Значи в момента не е бил в ресторанта. Днес на работа е Гарик, той изобщо постоянно се измъква някъде навън.
По-нататъшните разпити проясниха ситуацията. Секюрититата, а по-просто казано — охранителите, работели по собствен график, тоест не по половин ден като сервитьорите и мениджърите, а по дванайсет часа, но пък веднъж на три дни. От тримата охранители двамата били свестни, а третият, на име Гарик, бил уреден на тази работа по указание на местните мутри, които контролирали ресторанта. Гарик не бил твърде дисциплиниран, често можел във всеки един момент да се отлъчи от работното си място за неопределено време, без да се обажда на никого. На няколко пъти старши мениджърът по персонала му правил строги забележки, след което мутрите довтасвали извънпланово, което никак не радвало собствениците на ресторанта. В края на краищата вдигнали ръце от Гарик — да прави каквото ще.
За огромно съжаление на Настя, именно Гарик днес охранявал мира и спокойствието в симпатичния и нескъп „Джаник“. Наложи се Настя да се върне в ресторанта, макар че вече не хранеше никаква надежда да успее.
Предчувствието не я излъга, Гарик се оказа абсолютно безхаберен тип. Не особено умен по природа, той по всяка вероятност беше успял или да си пийне, или да се насмърка, или да се боцне, във всеки случай отговорите му на Настините въпроси едва ли можеха да се смятат за адекватни. И разбира се, именно по интересуващото Настя време — от един и половина до два часа следобед, когато Нилски бяха влезли в ресторанта, не е бил на мястото си.