Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]

Мейгуин разказа на Диауен същността на съня си и за другите странни неща, които бе сънувала от месеци, както и какво бе станало, когато бе оставила виденията да я поведат навътре в земята с Еолаир.

Димът в малкото помещение беше толкова гъст, че когато свърши разказа си за Мезуту'а и неговите обитатели, Мейгуин трябваше да излезе, за да глътне малко въздух. Главата й бе замаяна и сякаш плуваше някъде далече от тялото й, но няколко минути навън, в главната пещера, й върнаха ясното мислене.

— Тази история почти заплаща за всичко, кралска щерко — каза гледачката, когато Мейгуин се върна. — Бях чула слуховете, но не знаех дали да им вярвам. Дуори живи в земята под нас! — Тя сви пръстите си като странни куки. — Разбира се, винаги съм мислела, че в тунелите на Грианспог има нещо повече от мъртво минало.

Мейгуин се намръщи.

— Но какво ще кажеш за съня ми? За „високото място“, за това, че времето е дошло?

Диауен кимна, пропълзя до стената на ръце и колене, прокара пръсти по няколко от огледалата, най-после избра едно и го донесе до огнището. Беше малко, в дървена рамка, почерняла от безчетните години пипане.

— Баба ми го наричаше огледалото на червеите — каза Диауен и го подаде на Мейгуин, за да го разгледа. Приличаше на най-обикновено огледало, дърворезбата по рамката се беше изтрила от употреба и тя бе станала почти гладка.

— Огледало на червеите? Защо?

Гледачката сви костеливите си рамене.

— Може би по времето на Дрохнатер и на другите велики червеи е било използвано за наблюдение на приближаването им. Или може би е направено от люспа или зъб на червей. — Тя се усмихна, сякаш за да покаже, че тя самата, въпреки начина, по който си изкарва прехраната, не вярва на това суеверие. — По-вероятно е, че рамката някога е била гравирана така, че да прилича на дракон. Все пак това е добър инструмент.