Шпионите на Собек [bg]

Амеротке беше направил оглед на мъртвите, като даде нареждания труповете на нападателите да се изхвърлят в близкото крокодилско блато, после повика Хеннам. Меджайските разузнавачи бяха строени пред него. Амеротке даде на всеки по половин дебен и ги похвали за храбростта им. Той тържествено обеща, че за тримата съгледвачи, които бяха умрели в битката, ще бъдат осигурени погребални почести и ритуали на Озирис, а ранените ще бъдат изпратени на грижите на най-добрите лечители в Дома на миртата в храма на Изида. Кучето, който беше вдигнал тревогата, беше награден със скъпа гривна от карнеол. След това изпратиха куриери до Великата къща, а Амеротке проведе разгорещена дискусия с Норфрет. Не можеше да й даде никакви уверения за тяхната безопасност. Той беше върховен съдия. Понякога мръсотията, с която се разправяше, се изливаше върху собствения му дом, макар да правеше всичко по силите си, за да предпази семейството си. В този случай съдията не допусна никакви противоречия от страна на съпругата си. Цялото му семейство заедно с всички от домакинството щяха да се преместят в двореца Малгата, за да се подсигури безопасността им, а той и Шуфой щяха да се настанят в храма на Нубия.

Всичко беше готово преди зазоряване. Пристигнаха пратеници от страна на господаря Сененмут с обещание за охрана на изоставеното имение на Амеротке. После, преди да се премести в храма на Нубия, съдията заведе семейството си в двореца в Тива. Куфу беше зает със сутрешните жертвоприношения, но Матайа, все още разтревожена от новините за Валу, настани него и Шуфой в комфортни стаи в къщата за гости. Амеротке спа неспокойно и се събуди късно сутринта, но с безпощадната решимост да намери отговора на всички убийствени мистерии. Капитан Асурал бе призован, за да изпълнява функциите на негов личен телохранител, като заедно с него дойде и отрядът му от съда на Амеротке в храма на Маат. Съдията изгаряше от гняв; яростта притъпяваше сетивата му, макар да си даваше ясна сметка, че е нужно да остане хладен и обективен. Трябваше да събере, да проучи и да отсее всички доказателства и улики тук, в сърцето на Нубия, в нейния храм. Приятно място, изпълнено като медна пита със стаи, зали и пасажи, дворове с гори от статуи, но дали в същото време то не беше и сърцето на страховита мрежа на конспиратори и убийци? Целият полк на Изида бе обградил храма. Нубийците, изплашени от мрачните погледи и отправяните все още под сурдинка закани към тях из улиците и тържищата, се стичаха отвсякъде. Събирането им в храма тайно се насърчаваше от Великата къща, която искаше да сдържи развитието на проблема. И ето че сега нубийските бежанци се тълпяха из храмовите дворове и градини. Те бяха наизвадили посудата, която си носеха, и си готвеха ястия от просо и кълцано телешко месо или месеха хлябове от брашно, вода и малко сол, добавена в тестото, което прехвърляха на двете си ръце, докато се разплеска на тънка, плоска питка, после я хвърляха да се пече на жарта, останала от огъня.