![Повелител на сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/1/2/povelitel-na-senkite-bg-download.jpg)
Повелител на сенките [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-208-3
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелител на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
— Какво прави този амулет? — попита Ема.
— Не позволява на времето да тече прекалено бързо за смъртните, докато се намират в Царството на феите. — Стиснала медальона между пръстите си, Кристина се взираше в Джулс с тих въпрос, сякаш за да каже, че крие още доста изненади, стига само той да поиска да ги чуе.
— Медальонът е само един — рече Джулиън. — Как може да защити всички ни?
— Ако отида в Царството на елфите с него, закрилата му ще се разпростре и върху теб, Ема и Марк, стига да не се отдалечавате твърде много от мен.
Джулиън се облегна на стената и въздъхна.
— И предполагам, че няма да се съгласиш просто да ми го заемеш, така че да мога да отида с него в Царството на феите? Сам?
— За нищо на света — отвърна Кристина престорено благопристойно. — Той е семейна ценност.
На Ема й идваше да я разцелува. Вместо това се задоволи просто да й намигне. Ъгълчето на устните на Кристина потръпна леко.
— В такъв случай ще отидем тримата — заяви Ема и Джулиън като че ли си даде сметка, че е безсмислено да се опитва да спори, така че й кимна и в очите му се появи мъничко от стария парабатайски поглед, който казваше, че очаква двамата да се изправят пред опасност. Заедно.
— Освен това, с помощта на медальона можем да поемем по лунния път — каза Кристина. — Обикновено само онези с елфическа кръв във вените имат достъп до него. — Тя изпъна рамене. — На Марк и през ум не му е минало, че бихме могли да го последваме — ето защо е изпратил бележката.
— Лунният път? — повтори Джулиън. — Какво всъщност представлява той?
Сега вече Кристина наистина се усмихна. Беше особена усмивка — не точно на щастие (Ема предполагаше, че е прекалено разтревожена за това), но в нея имаше възторженото удивление на човек, комуто предстои да изживее нещо, което никога не е подозирал, че ще има възможност да направи.
— Ще ви покажа — отвърна тя.
Бързо си събраха нещата. Къщата беше потънала в мрак, необикновено оживена от неравното дишане на цял куп спящи хора. Докато вървеше по коридора, премятайки презрамките на раницата си, Джулиън видя Тай да спи пред стаята на Кит, полуседнал, подпрял брадичка върху ръката си. На пода до него имаше отворена книга.
Той спря пред вратата на тавана и се поколеба. Би могъл да остави бележка и да отмине. Така би било най-лесно. Не разполагаха с много време, за да открият Марк, преди да е проникнал в Царството на феите. Не би било проява на страхливост. Просто практичност. Просто…
Бутна вратата и изкачи стъпалата на бегом. Артър си беше там, където го беше оставил — на бюрото си. Коси лунни лъчи струяха през таванския прозорец.
Артър пусна химикалката и се обърна да го погледне. Сива коса обрамчваше уморените му очи. Приличаше на размазана снимка на бащата на Джулиън, в която нещо се бе объркало при проявяването, разтегляйки ъглите на лицето му от познатите им форми.
— Трябва да замина за няколко дни — каза Джулиън. — Ако имаш нужда от нещо, говори с Даяна. С никой друг. Единствено с Даяна.
Очите на Артър бяха замъглени.
— Ти… къде отиваш, Джулиън?
Джулиън се поколеба дали да не излъже. Биваше го в лъжите и те му се удаваха естествено. Ала по някаква причина не искаше да го прави.
— Марк… се върна обратно. Отивам да го намеря. Да се надяваме — преди да е проникнал в Царството на феите.
Тръпка пробяга по тялото на Артър.
— Отиваш да намериш брат си в Царството на феите? — каза той дрезгаво и Джулиън си спомни откъслечните части от историята на чичо си, които бе чувал — че заедно с Андрю, бащата на Джулиън, беше прекарал години като пленник в Царството на феите; и докато Андрю се влюбил в елфическа благородница и тя му родила Хелън и Марк, Артър бил откъснат от него, пленен и изтезаван с магии.
— Да. — Джулиън намести раницата на рамото си.
Артър протегна ръка, сякаш искаше да улови тази на Джулиън и той се дръпна сепнато. Чичо му никога не го докосваше. Артър отпусна ръка.
— В Древен Рим — каза той, — към всеки генерал, спечелил война, бил придаван слуга. Докато генералът яздел по улиците, приемайки благодарностите на признателното множество, задачата на слугата била да шепне в ухото му: Respice post te. Hominem te esse memento. Memento mori.