Повелител на сенките [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-208-3
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелител на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
— Знаете ли къде е Марк? — започна той направо.
— Не е ли в стаята си? — попита Ема. — Тръгна си по време на вечерята, така че си помислих…
Джулиън поклати глава.
— Не е там. Възможно ли е да е в твоята стая?
Костваше му видимо усилие да зададе този въпрос, помисли си Ема. Видя как Кристина прехапа устни и можеше само да се надява, че Джулиън няма да забележи. Той никога не биваше да научи колко много знае Кристина.
— Не. Вратата ми е заключена — Ема сви рамене. — Нямам особено доверие на центурионите.
Джулиън прокара притеснено ръка през косата си.
— Вижте… тревожа се за Марк. Елате с мен и ще ви покажа какво имам предвид.
Кристина и Ема тръгнаха след него към стаята на Марк, която зееше широко отворена. Джулиън влезе пръв, следван от Ема и Кристина, които се огледаха неспокойно наоколо, сякаш очакваха Марк да се крие в някой дрешник.
Стаята му се беше променила доста от първите дни след като се беше върнал от Царството на феите. Тогава тя беше прашно, очевидно неизползвано помещение, което стоеше празно заради спомените. Всичките му вещи бяха прибрани, завесите, покрити с прах, бяха винаги пуснати.
Сега мястото бе съвсем различно. Марк беше сгънал дрехите си на спретнати купчинки в долната част на леглото; веднъж беше казал на Ема, че не вижда смисъл от гардероб или скрин, тъй като единственото, което те правеха, бе да крият дрехите ти от теб.
Первазите бяха покрити с дребни украшения: цветя, в различни фази на изсушаване, листа и кактусови бодли, мидени черупки. Леглото беше грижливо оправено — очевидно нито веднъж не беше спал в него.
Джулиън извърна поглед от прекалено спретнатото легло.
— Ботушите му ги няма. Той има само един чифт. Трябваше да му изпратят още от Идрис, но досега не са пристигнали.
— Якето му също го няма — каза Ема. То бе единственото му дебело яке, дънково, подплатено с вълна. — Торбата му… имаше пътна торба, нали?
Кристина ахна. Ема и Джулиън се обърнаха рязко към нея и я видяха да улавя лист хартия, появил се изведнъж във въздуха, реейки се на височината на рамото й. Беше запечатан със сияещи руни, които избледняха, когато Кристина го взе в ръка.
— Адресирано е до мен — каза тя и го отвори. — От Марк.
Очите й се плъзнаха по редовете; бузите й пребледняха и тя им подаде листа, без да каже нито дума.
Джулиън пое огненото съобщение и Ема го прочете над рамото му заедно с него.
Скъпа Кристина,
Знам, че ще го покажеш на правилните хора, в правилния момент. Имам ти доверие, че ще направиш каквото е необходимо, когато е необходимо.
Вече си узнала за станалото с Кийрън. Въпреки че нещата между нас приключиха лошо, той бе мой закрилник в продължение на дълги елфически години. Длъжник съм му и не мога да го оставя да умре в мрачния Двор на неговия баща. Тази нощ ще поема по лунния път, отвеждащ в Земите на феите. Кажи на братята и сестрите ми, че ще се върна при тях веднага щом мога. Кажи на Ема, че ще се върна. Веднъж вече се върнах при тях от Земята под хълма. Ще го направя отново.
Марк Блекторн
Джулиън смачка яростно листа с разтреперани пръсти.
— Тръгвам след него.
Ема понечи да посегне към ръката му, но после си спомни, и отпусна длан до тялото си.
— Ще дойда с теб.
— Не — каза Джулиън. — Не разбираш ли какво се опитва да направи Марк? Не може да нахлуе в Двора на тъмните елфи самичък. Кралят на сенките ще го убие преди да успее да мигне.
— Естествено, че разбирам — заяви Ема. — Ето защо трябва да стигнем до Марк преди да е проникнал в Царството на елфите. Веднъж влязъл в земите им, ще бъде на практика невъзможно да го спрем.
— Да не забравяме и проблема с времето — обади се Кристина. — Прекоси ли веднъж границата, то ще потече различно за него. Може да се върне след три дни, три седмици…
— Или три години — мрачно довърши Ема.
— Ето защо трябва да тръгна след него още сега — заяви Джулиън. — Преди да е стигнал до Царството на феите и времето да стане наш враг…
— Аз мога да помогна с това — каза Кристина.
Докато растеше, Кристина бе изучавала феите особено задълбочено. Веднъж беше признала на Ема, че е било отчасти заради Марк и онова, което научила за него като дете. Историята му я беше запленила — нефилимското момче, отвлечено от елфите по време на Тъмната война.
Кристина докосна златния медальон с образа на Разиел на шията си.
— Това е амулет, благословен от феи. Семейството ми има… — Тя се поколеба. — …много такива. Преди години били близки с феите. Все още притежаваме доста изрази на тяхното благоразположение. Рядко обаче говорим за това, тъй като отношението на Клейва към онези, които се сприятеляват с елфите, е… — Тя се огледа из стаята на Мрак. — Каквото го знаете.