Урокът от нейната смърт [bg]

Всичко това бе вярно. Когато Оукън за първи път прочете рецензията на Гилкрист, направо му прилоша. Сега гледаше на нещата малко от разстояние, но при цитирането на професорската унищожителна критика пръстите му потръпнаха от ярост.

— Брайън! Защо го е направил?

— Защото е отмъстителен гадняр. Аз съм също толкова умен, но съм по-общителен и искам неговото място. Разбрал е това.

— Защо си ровил в бюрото му?

Оукън изкрещя:

— Нали съм негов асистент. Ако аз нямам достъп до бюрото, кой друг може да има? — После добави уж свенливо: — Можеш ли да пазиш тайна?

— Брайън.

— Това е нещо, с което се боря. Трябва да го споделя с някого. Отнася се за него. За Гилкрист.

— Май умираш от желание да ми кажеш.

— Но не бива.

— Кажи ми.

— Известно ли ти е, че той имаше връзка с Джени Гебън?

— Момичето, дето беше убито? Божичко!

— Още от началото на септември.

— Не!

— Той се занимава със садо-мазо.

— Знаех си го това — рече Дейлия, изненадвайки Оукън, който бе изфабрикувал последната подробност, както и факта за самата връзка. Попита я откъде го е чула. Тя поклати глава.

— Не знам.

Оукън продължи:

— Той често я връзвал и я удрял с камшик по циците. О, и се изпикавал върху нея. Мисля, че и тя се изпикавала върху него.

— Боже мой.

Ужасът в широко отворените й очи бе просто възхитителен. Тогава Оукън се усмихна и се изкикоти тихичко. Дейлия се намръщи от възглавницата, направи гримаса и го плесна по ръката.

— Ти си съчиняваш всичко това, копеле такова.

Той силно се разсмя.

— Съмнявам се дали Гилкрист би различил Джени от, извинявай за израза, дупка в стената. Но ти веднага се хвана на въдицата.

— Гадняр. Значи ще пускаш слух, така ли?

— Няма да го оставя да ме закопае с лоша рецензия — рече Оукън. — Сбъркал е адреса.

— Но могат да го арестуват!

— Престани със своята наивност, мила… Той беше в Сан Франциско, когато тя е била убита. Бързо ще разберат това. Не искам да го вкарвам в затвора. Само ми се ще да го поизпотя.

— Знаеш ли какво си мисля?

— Че съм отмъстителен и дребнав? — заинтригувано попита той.

— Май трябва да махнеш оная част за изпикаването. Прекалено извратено е. Никой тук наоколо няма да го повярва.

— Уместна забележка — рече Оукън, винаги готов да възприеме добрия съвет. — Подобни дреболии са от голямо значение. Целуни ме.

— Не.

— Защо не?

— Защото ме плашиш, Брайън.

— Аз ли?

— Да, ти.

— Целуни ме.

— Не.

— Да — заповяда той.

И тя го изпълни.