Урокът от нейната смърт [bg]

Връщайки се в службата след обедната почивка, Корд паркира до кметството и видя Стив Рибън да слиза от служебната си кола.

Шерифът се усмихна безизразно и му махна да дойде. Корд се приближи до колата. Двамата се облегнаха на калника.

— Здрасти, Стив.

Шерифът кимна.

Слънцето светеше срещу лицето на Рибън и подчертаваше червенината по бузите му. Това напомни на Корд как Рибън доброволно се обличаше като Дядо Коледа всяка година на Бъдни вечер и се мъкнеше из снега и кишата в източната част на Ню Лебънън, посещавайки фургони и съборетини, обитавани предимно от самотни родители с деца.

Винаги, когато си създаваше някакво мнение за Стив Рибън, подобно на споделеното с Т. Т. Евънс тази сутрин, Корд се опитваше да го смекчи със спомена как този човек прекарваше 24 декември.

— Виж какво, Бил, възникна една ситуация, за която трябва да те уведомя. — Под масивната мишница на Рибън бе пъхнат един „Реджистър“.

— Казвай.

— Наминах в окръжната служба при Хамърбек. Снощи му се е обадила декан Ларъби от Одън. Нали я познаваш?

Корд изсумтя утвърдително.

— Тук сега възниква нещо. — Рибън се прокашля. — Видях онзи рапорт за изгорените писма. На момичето Гебън.

— Аха.

Рибън започна да издишва дълго през затворени зъби, спирайки въздуха с езика си на пресекулки. Туф-туф-туф… Когато изпразни дробовете си, той отново пое дъх и рече:

— Някой те е видял да излизаш от стаята й в деня, когато писмата са били откраднати.

Корд погледна надолу към асфалта.

— В сряда следобед — каза Рибън. — Денят след убийството й.

— Сряда. Бях там, да. Исках да говоря със съквартирантката на Джени.

— Е, но ти нищо не си споменал за това. Когато Ларъби ни съобщи, че писмата са изчезнали и…

— Стив, бях там без съдебно разпореждане. Вратата беше отключена, а хората знаеха, че момичето е мъртво. Страхувах се, че веществените доказателства ще започнат да изчезват. Хвърлих бърз поглед на стаята и това бе всичко.

— Видя ли…

— Не, писмата ги нямаше.

— Ами, дявол да го вземе, Бил. — Рибън реши да не споменава най-сериозното нарушение — онова, което всъщност изпълваше тревожните му мисли — че самият Корд е унищожил писмата. Вместо това той каза: — Всичко, което може да си взел, би било недопустимо. То би преобърнало целия случай наопаки.

— Ако бях открил нещо, щях веднага да телефонирам за заповед за обиск и нямаше да мръдна от мястото си, докато не ми бъде донесена от Ланс или Т. Т. Безпокоях се само да не изчезнат веществени доказателства.

— И точно това е станало.

— Да, така е.