Урокът от нейната смърт [bg]

— Шега ли? Та това е нашата дъщеря! — яростно прошепна тя.

— Не го знаем със сигурност. Може да е било всяко момиче. Тя ми каза, че никой не я е снимал.

— Тя ли ти каза? О, Бил, та нали я знаеш Сара. Половината време е в своя собствен свят.

— Той само се опитва да ме сплаши. Виж, ако това е Сара на снимката и той е искал да я нарани, защо не го е направил?

Тя притисна затворените си очи. На лицето й се появиха бръчки и за момент тя изглеждаше с десет години по-стара.

— Ако някой е в опасност, това съм аз — рече Корд.

— Страшно ме успокои, няма що — сопнато отвърна Даян.

— Мила, този тип не е глупав. Убийството на полицейски офицер е углавно престъпление.

— Той знае ли го? — подметна тя.

— Даян.

Тя с трясък влезе в кухнята.

Нищо повече не можеше да се направи. Корд излезе пак навън да говори с Рибън. След десет минути Даян подаде глава от вратата и му каза със злокобно равен тон, че вечерята е готова. Корд попита Стив Рибън и полицая дали искат да останат, но те не можеха или по-вероятно не искаха. Тръгнаха си. Корд влезе в трапезарията, после Джейми и Сара също дойдоха и семейството седна да вечеря.

Корд каза на децата с внимателно подбрани думи, че навярно има хора, на които не им харесва това, което той върши по този случай, затова те не бива да ходят никъде сами и че не трябва да се отдалечават от къщата. И да не разговарят с непознати. После Корд успя да намери сили да развесели разговора и започна да разправя за някаква видеокасета със спортни гафове, която наскоро гледал. По едно време обаче настъпи мрачно мълчание, когато Корд осъзна, че е млъкнал по средата на изречение, взирайки се в тъмния прозорец към задния двор. Той бързо стана и дръпна пердето. Всички го гледаха. След това седна и изяде огромна трета порция със зелен фасул, макар да не му се ядеше повече и това изглеждаше доста смешно. По-нататък вечерта премина почти обичайно.