Урокът от нейната смърт [bg]

Подвижните ръце на Лиза за миг се разпериха. Евънс забеляза, че те бяха оставили потни петна по червената й пола.

— Моля?

Ханк рече:

— Ние не сме видели…

Евънс се обърна към жена му.

— Попитахте дали е било вторник. Просто се чудех дали това означава, че сте видели нещо някоя друга вечер освен вторник.

За момент тя се ококори, а после бързо избухна в смях.

— О, разбирам какво имате предвид. Не. Единствената причина да питам дали е било вторник беше, виждате ли, да се ориентирам. Заради Шон. Той… — Тя премигна.

Ханк бавно извърна глава към нея. Евънс предположи, че те са разисквали цялата вечер как да запазят своята тайна. Лиза започна да трепери. Евънс се запита колко ли шумна щеше да бъде разправията между тези двамата, след като той си отиде.

— Шон е…? — попита Евънс.

— Нашият син — промърмори Ханк.

Лиза каза:

— Той си беше тук във вторник. Точно така. Бях забравила. — Тя с мъка преглътна и Евънс си помисли, че ще заплаче. — Шон се върна късно от тренировка в клуба по стрелба.

— В колко часа може да е било?

Тя погледна съпруга си и реши да не лъже.

— В около десет.

— Тук ли е Шон сега? — попита Евънс.

— Ами тук е — призна Ханк. — Но се съмнявам дали може да ви помогне.

— Беше доста тъмно — рече Лиза. — Мисля, че не е видял много.

— Всичко, което ми кажете, е поверително. Никой няма да узнае, че той ни е дал някаква информация.

Ханк отиде до стълбището и повика сина си. След минута се появи високо момче в джинси и тениска. Изглеждаше уверено, усмихваше се и гледаше Евънс право в очите. Евънс, който имаше две дъщери и нито за минута не бе съжалявал за това, си помисли, че би искал да има син като Шон.

— Чул си за момичето, което беше убито край езерото.

— Да, сър. Научихме на другия ден.

— Разбрах, че си се върнал вкъщи в около десет. От клуба по стрелба. С какво оръжие стреляш?

— „Уинчестър-75“. С оптически мерник.

— Това е хубава пушка. Какъв разряд имаш?

— Отличен. При всички позиции.

Впечатлен, Евънс кимна одобрително и попита:

— Значи си бил навън в около десет часа във вторник?

— След като изхвърлих торбите с боклука в кофата, видях една миеща се мечка и я прогоних надолу към езерото. Видях двама души да седят от другата му страна.

— Какво правеха?

Лиза се обади:

— Не се страхувай да кажеш, че не знаеш, ако не си видял.

— Като че ли държаха въдици, но може да са били спортни сакове или нещо друго. Не ловяха риба.

— Можеш ли да ги опишеш?

— Съжалявам, сър. Не особено добре. — Той кимна някъде в посока към езерото. — Разстоянието е доста голямо. Можех да виждам само очертания. Силуетите им.