![Урокът от нейната смърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/9/8/urokt-ot-nejnata-smrt-bg-download.jpg)
Урокът от нейната смърт [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Урокът от нейната смърт [bg]». Краткое содержание книги:
„Дивър — новият любимец на Холивуд“ Уошингтън Поуст
— Внимателна ли беше към тебе?
— Госпожа Бидърбъг…
— Бидърсън.
— Госпожа Бидърсън е внимателна към мене и точно тя ме кара да се чувствам гадно. Беше ми гадно, когато правех тия тестове при доктор Паркър.
— Тя се опитва да ти помогне.
— Мразя я!
— Сара, не говори така.
— Тя ще ме кара да правя контролното по правопис в училище. Видях ви после да си говорите двете. Нали това ти каза тя?
Да, така беше. Даян се поколеба и рече:
— Доктор Паркър иска да продължаваш да учиш. Следващия път, когато се видите, тя ще ти покаже някои хитрости, за да може да се справяш с контролните.
— Няма да се върна в училище.
Търпението на Даян почти се изчерпа и тя нищо не каза.
— Мразя го. Чувствам се тъпо в училище. Слънчевият човек… — Гласът й заглъхна.
— Всички сме мразили училището. Това непрекъснато го повтаряме с баща ти. Всички го мразят. — Говореше през стиснати зъби. — Помниш ли какво хубаво разказче направи тази пролет? За птичките.
Сара получи добър плюс, най-високата й оценка по английски изобщо и бе написала една-единствена страница. Другите бяха изписали четири или пет.
— Не искам да правя тестове — захленчи Сара. — Не ме карай!
— Ще поработя с тебе върху думите довечера. После ще отидем на мача на Джейми.
— Не — заяви тя. — Искам тати да ми помогне.
— Баща ти ще работи до късно. — Даян сви по алеята. Махна на полицая в патрулната кола, паркирана пред къщата. Той й кимна и пак се залови с вестника. Даян ядно удари спирачка.
Сара каза:
— Той все работи.
Слязоха от колата и минаха през гаража към задния вход.
— Не, не е така. Прекарва много време с тебе. Дори и мача на Джейми ще пропусне довечера.
— Борбата е тъпо нещо.
— Престани да критикуваш брат си! Той така добре се справя в училище…
Даян се ужаси при тези думи. Тя крадешком погледна Сара, но момиченцето не бе усетило непреднамерената обида.
— Мамо, виж, има нещо на задните стълби.
Даян видя малък бял плик. Сара го грабна нетърпеливо и го погледна. Намръщи се и го подаде на майка си. Влязоха в къщата. Даян се спря в коридора, където струеше светлина през отворената врата. Падаше точно върху ръцете й и ги правеше кървавочервени.
— Качи се горе и си вземи учебниците. — Момиченцето въздъхна дълбоко и бавно пое по стълбите.
Пликът бе адресиран до „Офицер Корд“. С червено мастило, небрежен почерк. Даян скъса плика и извади съдържанието.
— Какво беше? — извика Сара.
Даян подскочи.
— Нищо, скъпа.
Тя пъхна лъскавата моментална снимка обратно в плика и го мушна в джоба си. Позвъни в шерифското управление. Свърза се с диспечерката.
— Ема, обажда се Даян Корд. Намери Бил и му кажи да дойде вкъщи. Обясни му, че ние сме добре, но той много ми трябва, и то веднага.
Тя затвори телефона и тръгна към входната врата, за да повика полицая. Успя да стигне само до дневната и там се спря, облегна се на стената и избухна в плач.
11.
Бил Корд се надвеси уж нехайно над Сара. Той внимателно премерваше думите си, когато каза:
— Скъпа, искам да те попитам нещо и ако ме обичаш, ще ми кажеш истината, нали?
— Разбира се, тати. — Момичето предпазливо го погледна. — Нещо лошо ли съм направила? Извинявай.
— Не, не, скъпа. — Сърцето на Корд се свиваше, надничайки в разкаяните й очи. — Просто съм любопитен да разбера нещо. Някой да те е снимал през последните два дни?
— Мене ли? Не.
— Или просто да те е помолил дали може да те снима? Някой непознат по пътя от училище до вкъщи?
— Не.
— Сигурна ли си?
— Нещо лошо ли съм направила? — Като че ли щеше да заплаче.
— Не, нищо. Всичко е наред. Нищо лошо не си сторила. Просто питах. Тичай да се измиеш за вечеря.
Корд се върна при Стив Рибън и Том, които бавно крачеха около оградата на Корд.
— Нищо, Бил — рече Рибън. — Нито една стъпка.
— Изсъхнала трева. Какво можеш да очакваш?
Полицаят каза:
— Бях тук през целия следобед. — Говореше оправдателно. — Не мога да бъда едновременно и отпред, и отзад.
— Не те обвинявам, Том.
Рибън затули очи с ръка и впери поглед към гората.