Урокът от нейната смърт [bg]

Те разговаряха в тъмнината.

Брайън Оукън каза:

— Я помисли какво приказваш. Това, което наричаш меланхолия, е всъщност цинизъм.

Младата жена помълча и после рече:

— Не, не съм на това мнение.

— Какво си прочела от Уолъс Стивънс?8

Бяха в апартамента на Оукън в центъра на Ню Лебънън, на половин миля от колежа. Това беше единственото място, където можеха да се наемат градски квартири и представляваше каре от триетажни сгради по на осемдесет години.

— Достатъчно, за да зная, че е бил тъжен — отвърна Дейлия.

— Тъжните хора не пишат поезия като неговата. Скептиците — да. При него има мощ.

— Ами „Неделя сутрин“? — попита тя. — Това ли наричаш мощ? В онази жена няма никаква сила. Тя е почти парализирана от мисълта, че няма Бог.

— „Неделя сутрин“ е неговото най-… — Оукън потърси дума, която да изразява презрение. — … достъпно стихотворение. То не се брои. Но тъй като ти повдигна тази тема, аз твърдя, че само един циник може да създаде подобни образи.

Дейлия беше от Уичита, но с източноиндиански произход. Беше ниска и пищна (Оукън я наричаше „заоблена“ — малко в стила на Дикенс). Щеше му се тя да знае повече за поетите модернисти. Той каза:

— Забравяш, че Стивънс е бил адвокат в застрахователна компания. Бизнесмен. Чакай! Чакай…

Оукън, който лежеше гол между тъмните гладки бедра на Дейлия, се напрегна за миг, измъкна пениса си от нея и се изля щедро върху черната вълна на триъгълника й. Той се притисна до нея и остана неподвижен за момент.

Той я целуна по гърдите и попита:

— Добре ли ти е?

С което имаше пред вид дали е получила оргазъм. Когато тя изрече колебливо „добре ми е“, той се изтърколи от нея и започна да рецитира по памет от поемата на Стивънс „Бележки към висшата белетристика“.

Бяха ходили заедно от време на време в продължение на година, когато Оукън се влюби в Джени Гебън. След скъсването с Джени, Оукън и Дейлия продължиха понякога да се срещат и още по-рядко — да правят апатичен секс. Никога не бе спомената и дума за женитба, моногамия или каквото и да е неясно обвързване.

Въпреки че с нея той бе по-откровен, отколкото с всеки друг в Одън, тази вечер тя участваше несъзнателно в един експеримент, който Оукън тъкмо се канеше да започне.

Той щракна лампата отгоре и си запали цигара. Взря се в отрязък от мазилката на тавана, който по някаква причина все му напомняше за отрязаното ухо на Винсент ван Гог.